— Говори ли ти нещо? — обърна се доктор Хоув към Робърт. — Свързано ли е по някакъв начин с другите?
Хънтър не откъсваше очи от сянката.
— Не съм сигурен и не искам да разсъждавам, докато не изследвам по-задълбочено образа.
— Хипнотизиращ е — отбеляза Бриндъл, който накланяше глава ту на една, ту на друга страна, опитвайки се да види образа от различни ъгли.
— Убеден съм, че точно това е намерението на убиеца — каза Карлос. — Трябва да направим същото като в лодката на Насхорн и снимката на сянката. Ще поставим прожектора на криминалистите там, където е фенерчето, за да не използваме светкавица на фотоапарат.
— Няма проблем — отговори Бриндъл и тръгна към прожектора в ъгъла.
— Почакай. — Робърт се намръщи. Нещо не се връзваше. Той изключи фенерчето и се обърна. Огледа стаята от пода до тавана.
— Какво има? — попита Гарсия.
— Не изглежда наред.
— Кое?
— Изображението. Непълно е.
Карлос, Каролин и Майк се спогледаха. Никой не знаеше за какво говори Хънтър.
— В какъв смисъл непълно? — попита доктор Хоув.
Хънтър отново запали фенерчето и сянката пак се появи на стената зад скулптурата.
— Какво виждаш?
— Същото като преди малко — отвърна тя. — Онова, което предположи Карлос. Някой сякаш стои пред контейнер, в който има друг човек. Или може би вана. Защо? Ти какво виждаш?
— Същото.
Всички гледаха изненадано.
— Тогава защо каза, че липсва нещо? — попита Гарсия. Той беше свикнал партньорът му да вижда нещата така, както никой друг, и да си задава въпроси, каквито на другите не им минават през ума. Той сякаш никога не беше доволен и трябваше да продължава да търси дори когато образите бяха ясни пред очите му.
— Образът на контейнера очевидно е създаден от мнимата книга на бюрото, а образът на човека вътре — от откъснатите пръсти.
— Точно така — съгласи се Карлос. — А образът на човека, който стои отпред, е създаден от ръката.
— Да, но от този ъгъл не виждаме нищо от втората ръка — обясни Хънтър.
Всички погледнаха дясната ръка на жертвата в отсрещния край на голямото бюро, онази с по-късите „ходещи пръсти“. През нея убиецът беше поставил няколко парчета, изрязани от бедрото на Литълуд.
— Двете ръце са твърде раздалечени — продължи Робърт. — Лъчът на фенерчето не е достатъчно широк, за да ги обхване.
— Може би не са част от скулптурата — предположи Бриндъл.
Хънтър поклати глава.
— По-скоро краката и отрязаните стъпала не са част от скулптурата. Изхвърлени са до бюрото, но ръката не е. Тя е на сцената поради някаква причина.
— Да използваме прожектора — предложи Бриндъл. — Лъчът му е много по-широк, отколкото на фенерчето, и покрива по-голямо пространство. Би трябвало да обхване цялото бюро.
Робърт не изглеждаше убеден.
— Може да опитаме, но не съм сигурен, че ще стане.
— Защо?
— Убиецът действа така. Създава творбите си така, че да бъдат видени без специално оборудване. Защо да променя почерка си сега?
Всички се умълчаха и се замислиха върху думите на Хънтър.
— Но да опитаме — съгласи се той. — Няма какво да губим.
Майк Бриндъл премести единия прожектор и го постави така, че лъчът да бъде на едно ниво с главата на Литълуд. Вниманието на всички отново се насочи към стената зад бюрото. Сянката на лявата ръка на Литълуд беше същата като преди няколко минути, но сянката на отрязаната дясна ръка образуваше само плетеница от неразбираеми линии и криви.
— Нещо от това вижда ли ви се логично? — попита Бриндъл.
— Ъгълът на светлината е неправилен — отвърна доктор Хоув. — Това се случи и на последното местопрестъпление. Трябва да потърсим правилната позиция.
— Да, но тогава убиецът ни показа как да гледаме скулптурата, като беше поставил главата на Насхорн на масичката за кафе — напомни й Гарсия. — Направил е същото и тук, като е сложил Литълуд на определено място, така че погледът му да е отправен напред. В този край на бюрото е станало, но в другия не. Робърт е прав. По-широкият лъч светлина не е отговорът.
Хънтър отново оглеждаше бавно стаята.
— Намерихте ли другото око?
— Какво? — попита Бриндъл.
— Бил съм на няколко местопрестъпления, където убиецът или ослепява жертвата, или избожда цялата очна ябълка. Чел съм за някои национални и чуждестранни случаи, когато се е случило същото. Не съм виждал или чувал извършителят да прави това само с едното око. Или и с двете, или с никое. Защо този убиец е извадил само едното око?