Изведнъж всички схванаха мисълта на Хънтър.
— Да — отговори доктор Хоув. — Другото око е тук. Още не сме го преместили.
Вляво от голямото бюро от палисандрово дърво имаше библиотека, отрупана с дебели книги. На третата, горе-долу на нивото на бюрото на Литълуд, избоденото му око беше внимателно поставено върху книга. Беше под ъгъл със скулптурата, направена от дясната ръка на жертвата и изрязаните от бедрото части.
— Това трябва да е — каза Гарсия.
Робърт се приближи до библиотеката, задържа фенерчето на нивото на окървавеното око и го запали.
На стената зад бюрото се появиха нови фигури. Убиецът отново им беше показал как да гледат творбата му.
79.
За по-малко от пет минути те преместиха прожекторите и направиха две снимки на двете скулптури — или по-скоро на двете части на скулптурата. Криминалистите подготвяха за изнасяне трупа и отрязаните части на тялото.
Хънтър и Гарсия оставиха доктор Каролин Хоув и Майк Бриндъл да си вършат работата и отидоха в съседния офис. Кабинетът принадлежеше на счетоводител, но сега го използваха полицаите. Шерил Селърс, секретарката на Литълуд, която беше намерила трупа му сутринта, седеше там повече от час заедно с една полицайка. Шерил все още не беше престанала да трепери и да плаче. Полицайката трябваше да я накара насила да изпие чаша вода, подсладена със захар.
Шерил беше отговорила на въпросите на детектив Джак Уинстанли и партньора му, когато бяха дошли на местопрестъплението, но оттогава мълчеше, седеше в офиса на счетоводителя и безучастно гледаше стената. Беше отказала да разговаря с полицейски психолог. Каза, че единственото й желание е да се махне от това място и да се прибере у дома.
Двамата детективи влязоха в кабинета. Робърт кимна леко на полицайката. Тя му отвърна със същото и излезе.
Шерил седеше на кафяво протрито канапе за двама. Коленете й бяха притиснати едно до друго, а ръцете й стискаха чашата с вода в скута й. Тялото й изглеждаше напрегнато и сковано. Гримът й се беше размазал по лицето от сълзите и тя не си беше направила труда да го избърше. Очите й бяха зачервени от плач.
— Госпожице Селърс — каза Хънтър и се наведе, за да я погледне в очите. Внимаваше да се сниши под линията й на зрение, за да се представи в по-малко заплашително положение.
След няколко минути Шерил насочи вниманието си към мъжа пред нея. Робърт изчака, докато погледите им се срещнат.
— Как сте? — попита той.
Тя си пое дълбоко дъх през носа и Хънтър забеляза, че ръцете й отново започнаха да треперят.
— Искате ли още една чаша вода?
Отне й минута, докато схване въпроса. Примига и неуверено промълви:
— Имате ли нещо по-силно?
Робърт се усмихна.
— Кафе?
— Още по-силно.
— Двойно кафе?
Изражението й поомекна. При други обстоятелства вероятно би се усмихнала. Шерил повдигна рамене и кимна.
Хънтър стана и прошепна нещо в ухото на Карлос, който излезе от стаята. Робърт отново приклекна пред Шерил.
— Казвам се Робърт Хънтър и съм полицай от Лос Анджелис. Знам, че днес сте разговаряли с няколко колеги. Искрено съжалявам за случилото се и за онова, на което сте станали свидетелка сутринта…
Шерил долови искреността в гласа му. Погледът й отново се отмести към чашата в ръцете й.
— Знам, че вече сте го направили, и се извинявам, че ще ви помоля да го сторите още веднъж, но бихте ли ми разказали какво се случи от вчера насам, от последния сеанс на доктор Литълуд до часа, когато дойдохте тук сутринта.
Бавно и с треперещ глас Шерил Селърс описа всички събития, за които беше разказала на първите двама детективи, пристигнали на местопрестъплението. Хънтър я изслуша, без да я прекъсва. Разказът й съвпадаше с онова, което вече беше чул.
— Нуждая се от помощта ви, госпожице Селърс — каза той, след като тя приключи. Мълчанието й го подтикна да продължи: — Може ли да попитам откога работите за доктор Литълуд?
Шерил го погледна.
— Започнах миналата пролет. Малко повече от година.
— Спомняте ли си дали напоследък доктор Литълуд е изглеждал развълнуван или нервен след посещението на някой пациент?
Тя се замисли.
— Не си спомням. Той винаги беше един и същ след сеансите и в края на деня — спокоен, отпуснат, забавен… през повечето време…