— Някой от пациентите му да се е ядосвал или да е буйствал по време на сеанс?
— Не, никога. Поне откакто аз работя тук.
— А знаете ли дали някой от клиентите му го е заплашвал по някакъв начин?
Шерил поклати глава.
— Не ми е известно. Дори да го е заплашвал, Нейтън не ми е споменавал нищо.
— В кабинета на доктор Литълуд намерихме тайна кутия-книга. Знаете ли за какво говоря?
Тя кимна, но в очите й не се появи страх и това оправда очакванията на Хънтър. Когато беше отворила вратата на кабинета на Литълуд сутринта, първото, което Шерил бе видяла, беше разчлененият труп на стола и кръвта. Това беше достатъчно, за да я накара да изпадне в паника. Всичко друго за нея е било като в мъгла. Робърт се съмняваше, че е забелязала бюрото и скулптурата. Вместо да влезе в кабинета, Шерил бе хукнала за помощ.
— Знаете ли дали доктор Литълуд е имал такава кутия-книга в кабинета си? Черно-бяла, със заглавие „Подсъзнанието“?
Тя се намръщи. Въпросът й се стори малко странен.
— Да. Държеше я на бюрото си, но не я използваше като тайна кутия. Вътре оставяше мобилния си телефон и ключовете на колата си, когато беше в кабинета.
Хънтър записа някои неща в тефтерчето си.
— Прав ли съм в предположението си, че всеки пациент, който е искал нов сеанс, е минавал през вас?
Шерил кимна.
— И новите пациенти ли?
Тя пак кимна.
Погледите им се отместиха към вратата, когато Гарсия се върна с чаша кафе. Той се усмихна и я даде на Шерил.
— Дано да е достатъчно силно — каза.
Тя взе чашата и без да я е грижа дали кафето е горещо или не, отпи голяма глътка. Кафето не беше толкова топло, че да опари устата й, но тя веднага разпозна силния вкус и изненадано погледна двамата детективи.
— Полицаят навън е ирландец — обясни Гарсия — и знае да прави само ирландско кафе. — Той повдигна рамене и отново се усмихна. — Затова го помолих. Няма нищо по-добро за успокояване на нервите.
Устните на Шерил се разтеглиха в съвсем лека усмивка. При дадените обстоятелства и това беше много. Робърт я изчака да изпие още две глътки. Ръцете й престанаха да треперят толкова силно и тя го погледна.
— Госпожице Селърс, знам, че доктор Литълуд е бил много зает човек. Можете ли да ми кажете дали е приел нови пациенти през последните два-три месеца?
Шерил не откъсна очи от Робърт, но погледът й стана унесен, докато се опитваше да си спомни.
— Да, мисля, че прие трима нови пациенти. Трябва да проверя в записките си. В момента не мога да мисля ясно.
Хънтър кимна с разбиране.
— Предполагам, че записките ви са в компютъра.
— Да.
— Много е важно да разберем колко нови клиенти е имал доктор Литълуд през последните няколко месеца, колко сеанса са имали и кои са били.
Шерил се колебаеше.
— Не мога да ви кажа имената им. Тази информация е поверителна.
— Знам, че сте чудесна служителка, госпожице Селърс — монотонно каза Робърт. — И знам точно за какво говорите. Съзнавам, че не приличам на такъв, но и аз съм психолог. Разбирам етичния кодекс и значението му. Онова, за което ви моля, няма да е в нарушение на кодекса. Няма да измените на доверието на доктор Литълуд. Разговорите по време на сеансите са поверителни и не ни интересуват. Искам само да знам кои са новите клиенти. Много е важно.
Шерил отпи още една глътка ирландско кафе. Чувала беше за етичния кодекс, но не беше психолог и не бе полагала клетва. И ако трябваше да стори всичко, за да помогне за залавянето на убиеца на Нейтън Литълуд, щеше да го направи.
— Трябва ми компютъра — най-после каза. — Но не мога да отида там. Не мога да вляза отново в онази стая.
— Не се притеснявайте — отвърна Хънтър и кимна на партньора си. — Ще ви донесем компютъра.
80.
Капитан Барбара Блейк отвори вратата на кабинета на Хънтър само няколко минути след като той и Гарсия се върнаха. Алис Бомонт вече беше там.
— Този път жертвата е психолог, така ли? — попита Барбара, четейки от разпечатката, която носеше.
— Да — отвърна Карлос. — Нейтън Литълуд, петдесет и две годишен, разведен, живял е сам. Бившата му жена живее в Чикаго с новия си съпруг. Имат едно дете, Хари Литълуд, който живее в Лас Вегас. Учи в колеж там. Нейтън е завършил Калифорнийския университет. Бил е психолог в Лос Анджелис от двайсет и пет години. Кабинетът му е в Силвър Лейк. Практикува там от осемнайсет години. Живял е в двустаен апартамент в Лос Фелис. Ще отидем там по-късно днес следобед. Като психолог се е занимавал предимно с обикновените, ежедневни проблеми на хората — депресия, проблеми във взаимоотношенията, чувство за неадекватност, ниско самочувствие, такива неща.