Около петдесет сантиметра високо, това животно беше много по-силно от антилопите, които живееха в равнините. Рогата му, около девет сантиметра дълги, стърчаха малко приведени над главата. Козината му беше гъста, дълга, твърда, щръкнала и това му придаваше далечна прилика с бодливеца.
Главната разлика между този вид антилопа и другите бяха копитата й — с цилиндрична форма, назъбени по краищата и само благодарение на тях животното се изкатерваше и по най-гладките скали.
Като набеляза новата си жертва, орелът спря и я връхлетя стремително. Но със същата бързина и трите животни скочиха от площадката, където до този момент седяха, и след малко се показаха иззад друга скала. Орелът отново ги нападна и макар че те още веднъж избягаха от ноктите му, той все повече намаляваше кръговете, които описваше около жертвите си и по такъв начин изтощаваше малките на антилопите. Напразни бяха усилията на родителите да привлекат вниманието му върху себе си. Орелът не им обръщаше никакво внимание и съсредоточи всичките си усилия върху една млада антилопа. Като я доведе до пълно изтощение, крилатият хищник се стрелна надолу и заби страшните си нокти в гърба на жертвата си, готов вече да отлети. Но в този миг отекна пушечен залп, повторен от ехото, и хищникът, без да изпуска жертвата от ноктите си, полетя право към земята.
XXXVII
Лов
Ловците хукнаха тичешком надолу, където бяха паднали двата трупа. Ноктите на убития орел все още стискаха плячката.
Младежите решиха на всяка цена да се сдобият с рога на мъжка антилопа от тази порода, каквито нямаха в колекцията си.
Подскачайки от камък на камък и от един подстъп на скалата към друг, антилопите за кратко време след стрелбата, която беше повалила орела, се намериха в подножието на планината.
Хендрик предложи да подгонят животните и да ги закарат на равно място, където кучетата щяха лесно да ги настигнат, защото планинските антилопи не можеха да бягат бързо по равното. Предложението му беше прието, кучетата — отвързани, и планът сигурно щеше да успее, ако животните все още си бяха стояли на предишното място.
Макар че животните бяха слезли доста ниско, те много бързо се изкатериха обратно и с безумно смели скокове се озоваха много далеч от ловците. Опитът да ги доближат от другата страна на склона също не успя, защото пъргавите животни лесно се отдръпнаха отново от ловците. Поради скалистата местност не беше възможно преследването с кучета, а невъобразимите скокове на антилопите ги спасяваха от куршуми.
Всички опити на ловците да накарат животните да слязат по-ниско бяха неуспешни. Трябваше да променят плана за преследване: вместо да ги подгонват надолу, да се опитат, напротив, да ги подкарат нагоре. Разделиха се на групи. Всеки, освен Клаас, водеше по едно куче и тръгнаха до обградят върха.
Започнаха тежко изкачване, без да губят връзка помежду си и взаимно си съобщаваха къде се намираха антилопите. А те тичаха на различни страни с подскоци, описваха криви линии, но непрекъснато се движеха все нагоре.
Когато стигнаха средата на изкачването, антилопите се усетиха, че са в клопка, и се нахвърлиха отчаяно срещу ловците. Най-близо се оказа Ханс, който като добър стрелец, веднага се прицели и повали женската. Мъжкарят се обърна назад и отново тръгна нагоре. Кучетата го следваха отблизо. Най-после преследваното животно стигна до самия връх на скалата. Ловците не можаха да сдържат вика си на учудване, като видяха антилопата на това малко място, най-много дванадесет сантиметра широко. Те с възхищение гледаха животното, достигнало до последното си безопасно място и застанало там като върху игла. Но ловците напразно си мислеха, че то вече им принадлежи. С един невероятен скок неочаквано се намери на скалата зад тях и скачайки от скала на скала, след няколко минути стигна долу, в полите на планината.
Всичко това стана толкова неочаквано, че ловците не успяха да дръпнат спусъците на пушките си. Те объркано гледаха надолу, и в този момент видяха бяло облаче и чуха изстрел. Беше стрелял Клаас, който Изморен от дългото катерене, беше предпочел да изчака другарите си долу, като си почиваше на един камък. При скачането си долу, антилопата не беше забелязала момчето и беше се спряла за миг да си поеме дъх. Точно тогава Клаас беше стрелял и беше повалил на място животното.