Птиците от това семейство се срещат в Америка и Африка, като следват стадата бизони, биволи и овце. Някои от тях, които нямат толкова здрави човки, се задоволяват с това да ловят насекомите, които безпокоят животното. Другите, които имат силни човки, извличат самите личинки изпод кожата на животните. Тези последните се наричат „буфага“ (волояд). Различават се два вида буфаги: с червена и с жълта човка. И двата вида се срещат в Африка, а само първият — в Мадагаскар.
Буфагите живеят на малки семейства, от шест до осем птици.
Те са много плахи и могат да бъдат издебнати и убити само с хитрост — като напред за примамка се подкарва вол.
Но от всички животни, след които вървят, буфагите предпочитат носорозите. Грамадното тяло на тези дебелокожи е подходящо и широко поле за снасянето на яйцата на насекомите, а следователно — изобилен запас от храна за буфагите. И четирите породи носорози, които се срещат в Африка, винаги се придружават от буфаги. Накъдето и да се запъти носорогът, те са винаги след него. Той се отнася към тях съвсем спокойно, защото съзнава ползата от тях. Птиците, освен че го освобождават от личинките, но го и предупреждават за опасност — с гласа си и с удари на човката по неговата глава. По същия начин постъпват тези птици и при хипопотама и слона.
Това беше известно, както на ловците, така и на всички животни, които се намираха в лагера. Страхът, който обхвана всички, се дължеше на осъзнаването на близостта на страшен враг, когото тези птици съпровождаха.
XLVI
Мухохо
След малко, от посоката откъдето се чу писъкът на буфагите, прелетя леопард, изчезна като стрела, после се появиха два големи бели носорога. Ханс веднага позна по грамадните рогове, които бяха извити малко към очите, че тези носорози принадлежат към породата, наречена от туземците „мухохо“.
Белите носорози са най-едрите четирикраки след слоновете; хранят се само с трева, докато техните събратя — черните носорози — ядат листа на дървета и храсти и поради това тяхната долна устна е по-развита и подвижна.
Белите носорози са по-тромави и по-бавни.
Като излязоха от потока, двата носорога се намериха в средата на долината. Ловците можеха да ги огледат много добре. Видяха им се особено големи, най-вече единият — едър почти колкото женски слон.
Като доближиха мухохо, ловците за голямо свое учудване забелязаха и трети носорог. Той беше колкото едра свиня, без характерния рог на носа. Очевидно това беше малкото на двете животни. Това много зарадва ловците, особено Фацетане, защото месото на младия носорог е много по-крехко от това на възрастните.
Увлечени от ловна страст, младежите съвсем бяха забравили колко е опасно да се закачат белите носорози когато с тях са малките им. Започна се честа стрелба, единственият резултат от която беше свирепото и съвсем неочаквано за ловците нападение на леко ранените мухохо.
Без да дочакат сблъсъка с побеснелите животни, шестимата ловци, към които се присъединиха и бушменът, и зулусът, хукнаха да бягат.
XLVII
Езда на носорог
За тяхно щастие, наблизо бяха колите им. Ако не беше така, само след двадесетина крачки, поне двама от тях щяха да бъдат нанизани на рога на чудовището или да бъдат смачкани от краката му.
Щом и последният конник успя да се скрие в колата, тя бе разтърсена от удара на рога на разяреното животно. Ловците осъзнаха колко ненадеждно е укритието им, но нямаха друго на разположение. Младежите се надяваха, че чудовищата ще се откажат от нападението си, като не ги виждат повече. И колко голямо беше отчаянието им, като видяха, че най-едрият мухохо с наведена глава се нахвърля върху колата, където те се бяха скрили.
Ударът беше страшен. Рогът проби предната дъска на колата, а цялата тя се премести на няколко метра встрани.
Носорогът се готвеше за второ нападение, но изведнъж в хълбоците му се впиха две кучета, а трето увисна на опашката му — най-чувствителното място на носорога. Дълго време всички усилия на животното да отърси от себе си кучетата бяха напразни. Най-после двете кучета полетяха към тревата; едното от тях веднага беше стъпкано от мъжкия, а женската разпори корема на другото.
Все пак храбрите кучета успяха да отвлекат мухохо надалеч от колата и имаше надежда, че разярените животни няма да подновят нападението си.
Малко поуспокоени, пътниците започнаха да се безпокоят за конете, които бяха побягнали при появяването на носорозите, преминаха на отсрещния бряг на реката и бяха се събрали при една скала. Носорозите се запътиха натам, гонени от другите кучета. Щом видяха конете, те ги подгониха. За щастие тясната долина даде възможност на ловците да си послужат с пушките. Вилхелм и Хендрик сполучиха да спрат най-напред двата възрастни носорога, а после рожбата им.