Наистина не знаех, а и не ме интересуваше. Аз трябваше само по-скоро да мина напред, за да спася овцете. Като си пробивах път с всички сили, най-после стигнах до свободното място, което бях зърнал отдалече и бях готов вече да тичам през него, когато изведнъж видях по средата му, точно пред себе си, грамаден жълт лъв! Ето защо антилопите заобикаляха това място! Ако знаех тази причина по-рано, щях да бягам в противната страна. Но сега се бях озовал на открито, на не повече от десет крачки от лъва, а тясно сбитата маса на шпрингбоките ограждаше и мене, и лъва от всички страни…
Ханс си пое дъх и продължи:
— Няма защо да се говори, че бях страшно уплашен и няколко минути не знаех какво да правя. Пушката ми беше още пълна, защото като си спомних за овцете, цял бях погълнат от мисълта да ги спася и вече не стрелях в антилопите; можех да убия колкото искам. Дали да се прицеля в главата на лъва и да стрелям? — мина ми през ума. И бях готов да направя това, но после се спрях — би било неблагоразумно. Лъвът лежеше с гръб към мене и още не ме беше забелязал или не ми обръщаше внимание. Но ако го раня, казах си, при това положение, в което е той, едва ли бих могъл да направя повече — какво ще правя? По всяка вероятност, той ще ме разкъса на парчета — Тези мисли ми отнеха не повече от минута. Бях готов вече да бягам назад или настрана, към центъра на антилопите, и да си пробивам път към къщи, когато изведнъж се обърнах и видях, че лъвът бе станал и също така се бе обърнал. Веднага се спрях, понеже знаех, че само това бе най-доброто в дадения случай и погледнах звяра в очите.