— Да — продължаваше Фон Блум, — мисля, че всеки зъб тежи не по-малко от сто фунта; тъй като всеки фунт слонова кост струва сега повече от две лири, двата зъба ще струват от четиристотин до петстотин лири.
— О! — извика Ханс. — Та с тези пари ще могат да се купят най-хубавите волове за пълно впрягане!
— Или четворка чудни коне! — извика на свой ред Хендрик.
— Или цяло стадо овце — добави малкият Ян.
— Но на кого можем да ги продадем? — попита Хендрик след известно мълчание. — Ние сме толкова далече от града. Кой ще ни даде в замяна срещу тях волове или коне, или дори овце? Струва ли си да се влекат два зъба толкова надалече?
— Не, Хендрик, не два — прекъсна го бащата, — цели двадесет, два, три пъти по двадесет парчета. Сега разбирате ли защо съм толкова доволен?
— А! — извика Хендрик заедно с другите, започнали да разбират причината за радостта на баща си. — Вие мислите, че по тези места можем да намерим много такива зъби?
— Точно така. Струва ми се, че тук се въдят много слонове. Това се вижда от следите, които забелязах. Ние имаме пушки и за щастие достатъчно куршуми. Всички сме добри стрелци — защо да не съберем много, цяла планина от тези прекрасни зъби?
Всички слушаха с нарастващо внимание.
— И ще ги съберем, сигурен съм — продължаваше Фон Блум. — Знам, че ще съберем, защото виждам Божи пръст, който ни изпраща това богатство сред нещастието ни, след като изгубихме всичко. И той ще ни изпрати това богатство. И тъй, бъдете спокойни, деца мои, ние няма да се нуждаем, ще живеем в доволство, пак ще бъдем богати!
Разбира се, никое от децата не се грижеше за богатството; но тъй като виждаха, че баща им е щастлив, изразиха възторга си с високи викове. Свартбой и Тоти също взеха живо участие в общата радост. Тези високи викове се разнесоха из околностите на езерото и навярно зачудиха птичките, които живееха наблизо. И в цяла Африка навярно в този момент нямаше по-щастливи хора от тези ловци на брега на самотното езеро.
XX
Ловци
И тъй, Фон Блум реши да стане професионален ловец на слонове. И той с удоволствие мислеше, че това занятие ще му достави не само силни усещания, но и голяма печалба. Той знаеше, че не е така лесно да се убие такова грамадно животно като слон; знаеше, че много месеци ще са нужни да се съберат голямо количество скъпоценни зъби. Но той реши да изгуби ако ще цели години за това, но да постигне успех. Нека води няколко години живот на скитник-бушмен, нека децата му през тези години да бъдат „горски деца“; но той се надяваше, че с време търпението и трудът му ще бъдат щедро възнаградени. Тази нощ около лагерния огън всички бяха весели и щастливи. Слона оставиха там, където беше, като мислеха да се занимаят с него на следващия ден. Отрязаха само хобота, част от който се печеше сега на огъня.
Цялото месо на слона е добро за ядене, но хоботът се смята за най-вкусния къс. Вкусът му малко прилича на вкуса на волски език и се хареса много на всички. А за Свартбой, който особено го обичаше, тази вечер беше истински празник.
При това, семейството имаше в изобилие мляко. Благодарение на прекрасното пасище, кравата даваше двойно повече от преди.
Докато всички се наслаждаваха на печения хобот на слона, разговорът, разбира се, мина върху тези животни.
Външният вид на този гигант е известен на всекиго, така че е съвсем излишно да го описваме тук. Но може би не всички знаят, че съществуват два напълно различни вида от тези грамадни четириноги — африкански и азиатски.
Вече се знаеше, че те се отличават едни от други в много отношения. Азиатският, или както го наричат по-често индийският слон, е по-голям на ръст; но много е възможно размерите му да са станали по-големи вследствие опитомяването, както се наблюдава у много домашни животни. А африканските слонове съществуват само в диво състояние и в сравнение с азиатския „див“ слон размерите им са по-големи.
Тези два вида се различават помежду си главно по ушите и зъбите.
Ушите на африканския слон са по-големи, съединяват се едно с друго над плешките и висят до долния край на гърдите. Азиатският е с три пъти по-малки уши. Зъбите на африканския също са много по-големи; у някои животни всеки зъб тежи до двеста фунта, докато зъбите на азиатския рядко надминават сто фунта, макар че се срещат и изключения. Но, разбира се, зъби, тежки двеста фунта, се смятат вече за особено големи и тази цифра значително надминава средното тегло дори и у африканския слон. Женските на африканския слон също имат зъби, макар не така грамадни както мъжките; между това азиатските женски или съвсем нямат, или ако имат, те са с такава незначителна големина че едва се забелязват отвън.