Има и друга разлика между тези два вида. Челото на азиатския слон е вдлъбнато, а на африканския — изпъкнало; на задните крака на първия вид има четири копита, а на втория — само три. Има разлика и във формата на зъбите.
В Африка слонът се среща само в диво състояние. Нито едно от племената на тази малко изследвана част на света не се е опитало да го опитоми. Те ценят в него само зъбите и вкусното месо. Някои твърдят, че африканските слонове са по-зли от индийските и не могат да бъдат опитомени. Но това е заблуждение. Причината за това, че африканският слон не е превърнат в домашно животно, е само тази, че нито едно от тукашните племена не е достигнало още такава степен на цивилизация, че да се ползва от услугите на това ценно животно.
Африканският слон може да стане питомно домашно животно също така лесно, както индийският му събрат. Били са вече направени опити да се натовари на гърдите му „хоудах“ или кула. Но най-доброто доказателство е това, че в древни времена той е бивал опитомяван, дори масово. Слоновете на картагенската армия са били от тази порода.
Понастоящем слонът в Африка се среща в централната и южната й части. Абисиния на изток и Сенегал на запад са северната граница, отвъд която вече го няма. На юг доскоро той се е срещал до най-крайните части; имало го е дори на нос Добра Надежда; но холандските войски с грамадните си пушки са го изгонили оттам и сега той не се среща по на юг от Оранжевата река.
Ето за какво разговаряха тази нощ около огъня. Много от тези сведения им даде Ханс, който ги беше почерпил, то се знае, от книгите. Но разказите на бушмена заслужаваха може би повече доверие.
Впрочем на Фон Блум и синовете му предстоеше скоро със собствен опит да се запознаят с нравите и привичките на тези грамадни четириноги, които бяха станали сега за тях най-интересните от всички животни на света.
XXI
Разсичане на слон
На другия ден на семейството предстоеше тежка, но интересна работа. Трябваше да се разсече трупа на слона и да се изберат от него частите, годни за храна.
Най-напред трябваше Да се отделят зъбите. Това отне повече от два часа. Добре поне, че имаха секира. Ако не беше тя и изкуството и опитността на Свартбой, щяха да се занимават с това дваж по-дълго.
Като свършиха със зъбите, се заловиха да разсекат трупа на части. Тъй като той беше наполовина потопен във водата, беше много трудно да достигнат долните му части. Но Фон Блум реши да не губи много време за тях. Горната част на гигантския труп можеше да им даде запаси за дълго. И тъй, заловиха се да снемат кожата от тази част, която беше горе.
Кожата беше дебела, груба и не можеше да послужи на семейството, затова я захвърлиха настрана и започнаха на изрязват месото. Отделяха го на дълги ленти от ребрата, а после разсичаха със секирата и самите ребра едно по едно, не защото можеха да послужат за нещо, а защото пречеха да се достигне до тлъстината, която в дебел слой покриваше вътрешностите. Тази тлъстина прекрасно заменяше маслото, каквото те нямаха и за това бе много ценна за тях.
Да се отдели тлъстината от вътрешностите на слона също не бе лесна работа. Но Свартбой прекрасно се справи с това затруднение; той влезе вътре, в грамадния труп, и там много усърдно сечеше и ровеше с ножа, като предаваше грамадни късове тлъстина на другите, които ги отнасяха на определеното място.
Дълго се разправя той, но най-после тлъстината бе избрана и скрита, предварително увита в късове кожа.
Разбира се, четирите крака на животното, които наравно с хобота се смятат за най-вкусни късове, бяха отсечени. Но ги оставиха засега на брега и се заловиха да приготвят добитите провизии за запас.
Те имаха сол във фургона, но малко. Тя не можеше да им стигне да насолят всичкото месо, получено от слона. Месото, да речем, би могло да се запази и без сол, и не само Свартбой, но и Фон Блум знаеха как да направят това. Във всички страни, където се чувства липса на сол, месото запазват по следния начин: разрязват го на тънки ленти и го окачват на слънце. След няколко дена то така изсъхва под лъчите на африканското слънце, че може след това да се пази цели месеци. Ако времето е дъждовно, слънчевите лъчи могат да бъдат заменени с малък огън и това се прави често.
Няколко часа минаха, докато разрежат месото на ленти. Когато тази работа бе най-после свършена, бъдещите ловци набиха в земята редица вилообразни колове на известно разстояние един от друг. Отгоре им поставиха хоризонтални греди и накачиха на тях лентите месо на безбройни фестони.
Преди да залезе слънцето, местността около лагера представляваше много странна гледка, която напомняше пералня, с тази разлика само, че прострените неща не бяха бели, а яркочервени.