Резултатът беше прекрасен. Старият лъв беше убит още същата нощ, следваше женската, а след още няколко дни — и голям млад мъжки лъв.
Няколко дни след това капанът бездействува, но след една седмица през нощта наново се чу изстрел и на сутринта намериха трупа на убито лъвче, по всяка вероятност последното от семейството, понеже други лъвове вече не се появиха.
XLII
Диви кучета
С опитомяването на квагите ловът на слонове тръгна доста успешно за самотните конници. Всяка седмица към запаса се прибавяше най-малко чифт хубави зъби, а понякога и два, и дори три. Те се трупаха под голямата нвана и бяха образували вече малка пирамида. Но Фон Блум не беше съвсем доволен.
— Ако имах кучета, ловът щеше да върви много по-добре — казваше той неведнъж — Разбира се, квагите са много полезни и ние често настигаме слоновете: но често ги и изпускаме. А ако имахме кучета, това не би могло да се случи.
— Нима кучетата биха могли да уловят слон? — попита Хендрик.
— Не, не да го уловят, не и да го наранят дори. Но те ще го следват по петите накъдето и да тръгне и с лая си в края на краищата ще го накарат да спре.
— При това кучетата ще отвлекат вниманието на слона от ловците — додаде Ханс — Разсвирепелият слон е много опасен. Той ще сметне, че кучетата го нападат и ще обърне към тях яростта си. Благодарение на това ловецът може да избере най-удобната минута за изстрел.
И наистина, ловците често се излагаха на голяма опасност. Квагите не бяха нито толкова послушни, нито толкова бързи като конете, а това усилваше опасността в значителна степен. И Фон Блум беше в постоянен страх, че някоя случайност може да се окаже фатална за някого от тях. Ето защо той на драго сърце би дал един голям зъб за няколко кучета, макар и най-прости дворни. Защото породата нямаше никакво значение — трябваше само да тичат подир слона и да лаят.
През ума на Фон Блум минаваше дори мисълта да опитоми за тая цел хиени. В това нямаше нищо невъзможно. Хиените често се опитомяват за лов и действат понякога по-добре от кучетата.
Веднъж Фон Блум седеше в стаята си за пушене. Така наричаше той на шега малката площадка, която си бе направил почти на върха на нвана. Оттам се виждаше цялата равнина на много далечно разстояние и старият скватер обичаше да си почива тук вечер с лула в устата.
Той спокойно пушеше и мислеше за работите си, когато изведнъж в равнината се показаха няколко животни, блестящият цвят на които му обърна внимание. Гърбът и хълбоците им бяха с цвета на сиенска пръст, коремът — бял, горните части на краката бяха оградени с черни ивици, а на муцуните също имаха черни ивици, сякаш ги бе нарисувал изкусен художник. Главите им бяха необикновено дълги и тесни и от върха им се издигаха право нагоре груби, възлести рога, извиващи се после като сърп. Предната част на тялото беше значително по-висока от задната като на жирафа, само че не толкова много: изобщо не можеше да ги нарече човек красиви. Те бяха високи от копитата до плешките пет фута, а дълги не по-малко от девет. Това бяха антилопи каами. Около петдесет.
Известно време пасяха спокойно, но изведнъж се засуетиха, затичаха насам-натам, като разтревожени от някакъв враг. След това хукнаха да бягат.
Тогава Фон Блум забеляза, че ги преследва стадо кучета! Фон Блум тутакси позна, че бяха диви кучета, които естествениците съвсем неправилно наричат хиени-ловци, а понякога кучета-ловци.
И двете названия могат да се смятат съвсем нелепи: тези животни съвсем не приличат на хиени, а куче-ловец може да бъде наречен всеки вид куче. Много по-добро е названието „диви кучета“, дадено им от бурите.
Да се нарекат хиени, значи да се клеветят тези прекрасни животни. Те нямат щръкнала козина, нито тромави форми, нито отвратителните навици на хиените. Те приличат най-много на ловджийски кучета. Козината им е светложълта, на тъмни петна. Ушите дълги като на ловджийските кучета, но не висят надолу, а стърчат нагоре, както изобщо у всички диви животни от кучешкия род.
Когато дирят плячка, дивите кучета винаги се събират на големи глутници и действат така ловко и хитро, сякаш ги ръководят най-изкусни ловци.
Фон Блум с най-голямо удоволствие следеше техните действия.
Кучетата нападнаха антилопите неочаквано и почти веднага отбиха една от стадото: тя хукна на друга страна. Това беше всичко, което искаха умните кучета, и цялата глутница тутакси заряза стадото и полетя подир нея.