V
Лъвовете и ориксите
Като видяха антилопите орикси, първата мисъл на скватерите беше да потърсят начин на уловят поне една от тях. Колкото и да бяха красиви, нашите приятели предпочитаха да ги видят на шиш, защото от опит знаеха, че тяхното месо е по-вкусно от това на всички други животни в Африка с изключение, може би, на елените. На нашите ловци се усмихваше възможността да имат къс прясно месо за вечеря вместо пушеното месо, дори и с риск да отложат малко вечерята.
Те оставиха настрана опечените вече късове месо, грабнаха пушките и се отдалечиха от огъня.
Но как да достигнат целта си!
Беше почти невъзможно да се приближат до ориксите. Те са толкова предпазливи, че рядко минават покрай гъсти храсти, където би могъл да се крие някой враг. Ходят винаги по открити места. И няма нищо по-трудно от това да бъдат издебнати. Ловците успяваха да ги настигнат едва след дълго преследване и то с бърз кон. Но се случва и най-добрият кон да не може да догони орикса, защото неговият бяг по бързина може да се сравни само с вятъра. Все пак опитният конник, ако има и издръжлив кон, успява рано или късно да настигне орикса.
Щяха ли нашите приятели да яхнат конете и да се спуснат да преследват двата орикса? Те не биха се поколебали за това, но забелязаха, че всъщност антилопите сами бяха се запътили към тях. И ако се съди по бързината на движението им, те скоро щяха да се приближат, което спестяваше преследването от страна на ловците. И без това нашите приятели умираха от глад, пък и конете бяха изморени от пътуването през деня.
Оборът, който бяха направили за добитъка, беше скрит сред храстите и само димът показваше неговото местоположение. Той не изплаши антилопите. Хендрик и Дебелия Вилхелм предположиха, че те са се запътили към водата, но ботаникът отбеляза, че ориксите никога не пият вода. Те са създадени да живеят в безводна пустиня. Изглежда животните преследваха някаква друга цел, а не водата.
Те бяха вече на разстояние около километър от лагера. Ловците нямаше да успеят дори и да оседлаят конете, когато те щяха да се приближат на един изстрел разстояние. Затова, като промениха плана си, нашите приятели стигнаха пълзешком до най-близката групичка дървета и се скриха зад храстите в очакване на антилопите.
Без да предчувстват опасността, горките животни приближаваха към лагера. Навярно не бяха забелязали обора, защото не проявяваха нито любопитство, нито страх. Те се движеха по посока на вятъра и това им пречеше да надушат врага. Но не им беше съдено да загинат от човешка ръка.
Следейки антилопите, скватерите не обръщаха внимание на лъвовете, които също бяха забелязали ориксите още при самото им появяване, и несъмнено щяха да ги нападнат, щом минеха покрай тях.
Само че от мястото, където лежаха, лъвовете не можеха да настигнат антилопите, ако те запазеха първоначалната си посока на движение. Ориксът може лесно да избяга от лъва, защото царят на животните не тича много бързо, а хваща плячката си изключително с неочакван скок. Но ако скокът му се окаже несполучлив, той не преследва жертвата си. Ето защо двата лъва трябваше толкоз да се приближат до ориксите, че да могат да ги нападнат внезапно. Всичките им усилия бяха съсредоточени в незабелязаното приближаване. Лъвът запълзя по тревата, по корем, като котка, която дебне яребица, спираше зад храстите и после запълзяваше пак в тревата. Той беше с намерение да залегне между бивака и антилопите, които както преди се движеха към ловците. Най-после той стигна до един огромен мравуняк, който беше точно на пътя на ориксите. Доволен от това свое прикритие, лъвът залегна навътре в мравуняка, като подаде само част от главата си навън. Нашите ловци го виждаха много добре от своето прикритие и не изпускаха от поглед нито едно негово движение. А лъвицата какво правеше през това време? Тя напусна предишното си място, но не последва съпруга си, а се насочи точно в обратна посока.