— Е — извика малкият Ян, — никога няма да повярвам, че е възможно да има човек такова тънко обоняние!
Това заключение разсмя всички. Само Фон Блум не взе участие в общата веселост. Той беше в този момент много сериозно загрижен.
— Татко — попита малката Гертруда, като видя, че баща й не се смее и като искаше да го привлече в общия разговор, — татко, тези скакалци от онези ли са, с които се е хранил Йоан Кръстител, когато е живял в пустинята? Нали в Библията е казано, че той се е хранил със скакалци и див мед.
— Да, мисля, че са същите — отговори бащата.
— А на мене ми се струва, татко, че не са точно такива, а подобен вид — скромно забеляза Ханс, — библейските скакалци са били истински, които доста се различават от скакалците на Южна Африка, макар и да си приличат с тях по привички. Впрочем, този въпрос е още спорен според учените. Абисинците казват, че Йоан Кръстител се е хранил не със скакалци, а с плодовете на едно особено дърво, което те наричат дърво-скакалец.
— А ти, Ханс, как мислиш? — попита Хендрик, който много вярваше на научните познания на брат си.
— Според мене — отговори Ханс, — не може да има никакъв спор тук. Само като се изопачава смисълът на думата, може да се предполага, че свети Йоан се е хранил с плодове от дървото-скакалец, а не със самите скакалци. Аз решително съм на мнение, че светото Писание говори за скакалци: още повече, че ези два вида храна — скакалците и дивият мед често вървят заедно, тъй като и понастоящем са главната храна на много племена, които скитат из пустините. Освен това, ние имаме много доказателства, че скакалците и дивият мед са служили в библейските времена за храна на обитателите на пустинята. Затова е съвсем естествено да се допусне, че свети Йоан, живеейки в пустинята, е трябвало да употребява тази храна, също както и мнозина пътешественици от новото време, които са се спасявали с нея при преминаване през заобикалящата ни тук пустиня. Аз съм чел много книги за скакалци, но щом споменахте за Библията, трябва да си призная, че нийде не съм срещал такова вярно и прекрасно описание на това насекомо, както в нея. Искаш ли, татко, да го чуеш?
— Разбира се, прочети го, момчето ми, разбира се — отговори Фон Блум, доволен от предложението на сина си и от обрата, който взе разговорът.
Малката Гертруда изтича в стаята и веднага се върна с грамадна книга в кожена подвързия, с две здрави медни закопчалки. Това беше семейната Библия. Трябва да забележа, че подобна книга ще намерите в дома на всеки бур, защото тези холандци-колонисти са протестанти и така обичат Библията, че без да им тежи, четири пъти в годината пътуват сто мили, за да присъстват при нейното тържествено четене.
Ханс отвори книгата и веднага намери мястото на пророк Иоил.
Ако се съди по бързината, с която намери нужното му място, личеше, че той добре познава тази книга.
Всички замлъкнаха и Ханс запозна да чете:
„Ден на тъма и мрак, ден облачен и мъглив; като утринна заря се разпростира по планините народ многоброен и силен, какъвто не е имало от време оно и няма да има докрай света. Пред него гълта огън, а зад него пали пламък, пред него земя като райска градина, а зад него опустошена степ и за никого няма спасение от него. Видът му е като вид на коне и препускат те като ездачи. Препускат по върховете на скалите с тракане сякаш от колесници, с трясък, сякаш от пламък, който опустошава слама, като силен народ, строен за битка… Пред тях ще се разтресе земята, ще се заклати небето, слънцето и луната ще помръкнат, и звездите ще загубят светлината си… Как стене добитъкът, печално ходят стада волове, защото няма за тях пасище; мъчат се стада овце“.
Дори грубият Свартбой почувства поетическата красота на това описание.
Но Свартбой можеше и сам много нещо да разкаже за скакалците и също така хубаво, както вдъхновеният Иоил.
И той започна:
— Бушменът не се бои от скакалци. Бушменът няма ни градина, ни царевица, ни ориз, нищо, което биха могли да изядат скакалците. Бушменът сам яде скакалци, той става дебел от тях. Всички ядат скакалци. И всички стават дебели, когато се движат скакалците. Ха! Да живеят скакалците!
Тези забележки на Свартбой бяха доста верни. Почти всички известни животни в южна Африка ядат скакалци. Не само месоядните ги ядат с удоволствие, но и други животни — антилопи, чакали, лъвове, яребици, дропли и — странно е да се каже, дори гигантът слон: всички те изминават цели мили подир скакалците. С не по-малка наслада ги ядат и домашните животни — овце, коне и кучета. Но най-странното от всичко е, че скакалците и сами се ядат. Щом някой от тях се нарани и заболее, така че пречи на общото движение, другите веднага се нахвърлят върху него и го изяждат.