Нямаше съмнение, че ще успеят да ги намерят, щом стадата им са толкова многобройни. Но никой не знаеше как трябваше да се постъпва с тези животни.
Вилхелм беше на мнение, че трябва да устроят засада, към която да подгонят стадото. Хендрик, обратно, мислеше да нападнат открито и да ги преследват с конете и кучетата. Ханс и Аренд искаха да се доближат незабелязано към блесбоките и да се опитат да стрелят точно.
Решиха отначало да нападнат пеша, с хайка, за да не изпуснат стадото. Ако не успееха да се доближат незабелязано, можеха да опитат да направят засада, и ако тя не сполучи — да преследват с конете на дълго разстояние.
Ловците слязоха от конете и тръгнаха бавно и предпазливо пеша. Оставиха Ян и Клаас да пазят конете и кучетата.
Но как можеха да се доближат достатъчно до такива предпазливи животни, които пасяха в откритата, съвсем плоска равнина, без нито една скала, дърво или висока трева, където човек да може да се скрие?
Ловците решиха да направят единственото възможно нещо в тези условия — да използват разпръснатите мравуняци, които бяха на около двеста метра един от Друг.
Всичките им надежди бяха свързани с тези мравуняци. Когато доближиха до животните на неколкостотин метра, газелите все още продължаваха безгрижно да си пощипват трева. Но ако някой от ловците се опиташе да се приближи малко повече, цялото стадо вкупом се отдалечаваше и запазваше предишното разстояние.
Напразно пълзяха ловците, прикривайки се зад мравуняците. Също толкова несполучлив излезе и опитът поотделно и от различни страни да се доближат до стадото. Газелите продължаваха да си пасат, сякаш нищо не забелязваха, но все пак избягваха мравуняците, зад които се криеха преследвачите им и запазваха неизменно разстоянието между тях и себе си.
След двучасови несполучливи опити, младежите решиха да се откажат от намерението си да обградят блесбоките. А Хендрик и Вилхелм се присмяха жестоко на Ханс и Аренд, които бяха дали идеята за този начин на лов, и ги заклеймиха, че нищо не разбират. Решиха да пробват и начина със засадата — може би той щеше да бъде по-сполучлив?
XXVII
Ловът на блесбоките продължава
Върнаха се при конете и ги възседнаха. Тръгнаха дори и момчетата Клаас и Ян, на които беше възложена задачата да подплашат стадото и да го подкарат към по-възрастните ловци, които щяха да дебнат в засада и да стрелят по бягащите животни.
По време на преследването с хайката стадото се беше преместило с няколко километра по-нататък, затова решиха момчетата да тръгнат наляво, а стрелците в полукръг се спотаиха зад мравуняците.
Клаас и Ян трябваше да преминат от другата страна на стадото, но да внимават и да не подплашат мъжките; а след това да подгонят всички животни към засадата. Ако планът успееше, ловците щяха да ги посрещнат с изстрели.
Вилхелм беше във възторг, че именно неговият план беше приет и очевидно щеше да се окаже по-добър от предложенията на другите. Преди всичко, за него това щеше да бъде нова победа над постоянния му съперник Хендрик.
Нямаше никакви съмнения в успеха. Ловците бяха заели отлични места. Ян и Клаас бяха вече заобиколили стадото, приближаваха се внимателно и засега отлично се справяха с възложената им задача. Газелите бавно се движеха точно срещу момчетата и когато ги видеха, сигурно щяха да побягнат обратно, в посока на ловците от засадата.
Но нищо такова не се случи. Вместо да се обърнат обратно, според очакванията на скватерите, упоритите животни продължаваха пътя си напред, и само малко се отклониха, да не се сблъскат с момчетата. Щом се размина с тях, стадото отново се съедини и продължи в същата посока.
Това огорчи твърде много Вилхелм, който на свой ред трябваше да понесе присмеха на останалите, но най-обидно за него беше пренебрежителното равнодушие от страна на съперника му.
— Уверен бях, че нищо няма да стане — каза Хендрик. — Наивно е да се мисли, че блесбоките са глупави и ще изменят посоката си на движение, само като видят момчета на коне.
Макар че се опитваше да възрази, самолюбието на Вилхелм беше много засегнато. Той предложи да опитат отново, но с разменени места на преследвачите и стрелците. Това беше възприето и без други възражения пристъпиха към изпълнението му.
Очевидно, когато бягаха да се спасят, блесбоките тичаха срещу вятъра. И затова не бяха променили посоката си, когато видяха Клаас и Ян. Така че, ако застанеха срещу вятъра, ловците можеха да се надяват, че животните ще се насочат към тях и някои можеха да бъдат улучени. Ако пак не успееха, оставаше само предложението на Хендрик — да изберат едно животно и да преследват само него.