Той я целуна и сложи главата й на голите си гърди.
— Точно сега искам да те любя. Искаш ли да опитаме „седнала върху пръта на палатката“?
— Не веднага — отвърна тя, смеейки се. — Не знам дали съм в състояние да го повторя толкова скоро?
— Искаш ли да ти поговоря малко за това?
— Да, моля — отвърна тя вежливо, сякаш молеше сервитьорката за втори сандвич. — Ако нямаш нищо против, поговори ми.
Устата на Майкъл бе пълна и той не можеше да говори.
ГЛАВА 25
Саманта се събуди, след като бе спала само един час, но никога досега не се бе чувствала толкова добре. Наложи й се да се измъкне изпод Майкъл, избутвайки тежкото му заспало тяло. Стана, взе халата, който бе оставила на вратата на спалнята, облече го и понечи да излезе от стаята. Но спря до леглото и се загледа в него.
Животът й се промени, помисли си тя. Завинаги и безвъзвратно.
Нощта, която прекара с Майк, я накара да се почувства по-свободна, отколкото се бе чувствала някога. Гледаше го усмихната. Бе започнала да се променя от деня, в който го срещна. Спретнатото, уплашено мишле, което се качи в таксито в онзи първи ден, нямаше нищо общо с жената, която прави такива невероятни неща с Майк през изминалата нощ.
Беше странно, че тя се държеше по един начин с бившия си съпруг и по-друг с Майк. Ричард никога не бе одобрявал, ако се смееше на висок глас или бе прекалено темпераментна, ако бе щастлива заради повишение или от книгата, която четеше. Може би Майк беше прав, че фактът, че не е спокойна и уравновесена, е плашел Ричард.
Наведе се над леглото и докосна косата на Майк.
Не се страхуваше от него, защото той бе уверен в себе си, а жизнеността й го изпълваше с радост, вместо да го плаши.
Една къдрица галеше пръстите й. Ако ангелите съществуват, то косата им би била като на Майкъл.
Усмихвайки се на собствената си сантименталност, тя тръгна към апартамента си да вземе някакви дрехи.
Първото, което забеляза бе вратата. Тази, която Майк бе разбил, за да влезе, бе сменена, но това не я учуди, тъй като знаеше, че той възнамеряваше да го направи. Отвори я, влезе и спря на входа. Понечи да излезе, мислейки, че е объркала апартамента, но се върна. Разбира се, че това бе нейният апартамент, но сега бе доста по-различен.
Стените на всекидневната бяха пак във тъмнозелено, но завесите бяха от кремава басма и големи тъмни рози по тях, обвити със зелени панделки, в същия цвят като тапетите. Големият стол, облечен в същата басма, стоеше до дивана, покрит с розово в същия цвят като розите на завесите. Зад дивана имаше тясна маса от светло дърво, инкрустирана в краищата и в средата с кошници с цветя.
Вървеше бавно, сякаш ако забързаше за миг, сънят щеше да се изпари. Упъти се към спалнята и преди да влезе, пое дълбоко дъх.
Спалнята бе в различни разцветки на синьото, от много тъмно до цвят, който трудно би могъл да бъде определен като син. Стените бяха облепени с тапети в две разцветки на морскосиньо, а завесите бяха в цвят, който отиваше към лилаво. Леглото бе покрито с фина коприна във възможно най-бледото синьо, което можеше да си представи. Когато се приближи, видя, че покривката бе направена от това, което знаеше, че наричат слънчев дизайн — от средата излизаха тънки нишки и изчезваха към края на плата. На чаршафите бяха изобразени цветни филизи.
— Харесва ли ти? — попита Майк зад нея.
Обърна се към него, но радостта й бе толкова голяма, че не можеше да говори. Тази красота, която той бе създал заради нея, бе нещо, което трудно можеше да разбере. Погледна го и си спомни, че в нощта, която прекараха заедно, тя можеше да го докосва, да го докосва, когато пожелае.
Прегърна го и се притисна до него.
— Благодаря ти — прошепна. — Много ти благодаря.
— Искаш ли да опитаме леглото — попита той, целувайки я по врата.
Тя се засмя.
— Не искам да го разваляме.
— Ще внимаваме — каза той прелъстително. Хвана я за ръката и я поведе към леглото.
Когато легнаха, тя погледна красивия син часовник до леглото.
— Майк, девет и петнайсет е. А мебелите ще пристигнат в старческия дом в десет.
— Те ще решат къде да ги сложат — отвърна той, придърпвайки я на леглото.
Но тя се дръпна.
— Ние трябва да сме там.
Майк изпъшка и се отпусна на възглавницата.
— Ще дойда само, ако ми обещаеш, че ще прекараш следобеда в леглото с мен.
— Ако трябва — отвърна тя с тежка въздишка.
Майк се пресегна към нея, тя изписка и побягна към банята, където замръзна. Банята бе все още в зелено, но всички принадлежности, дори и по-светлите, бяха подменени с бледорозово. На стените бяха изписани мотиви с рози, а на закачалките висяха красиви розови кърпи с монограм СЕ.