— Бих могъл да ви избера книги от фантастиката, а жена ми ще ви помогне с бестселърите.
За четири минути всички в магазина научиха за облога на Саманта и всеки искаше да помогне. Две високи момчета с пънкарски прически (едното с изписано Z на главата) я попитаха дали иска някакви списания. Когато тя отвърна:
— По едно от всичките — те светнаха, сякаш бяха спечелили на тото. Скочиха и започнаха да обират големия рафт със списания.
Един мъж с две деца предложи да й избере игри, а една жена каза, че ще избере касети. Друг млад мъж каза, че може да предложи някои видеокасети.
След дванадесет минути Саманта стоеше пред касата с романи, книги, чанти с видеокасети, списания, а касиерката я гледаше учудена. Тя също се стресна малко, но нямаше намерение да се предава.
— Всичко това ваше ли е? — изпъшка жената с широко отворени очи. Когато Саманта, без да поглежда към Майк, кимна, тя каза, че трябва да извика управителя.
Управителят дойде. Всички в магазина повечето участвали в покупките, стояха мълчаливо отстрани и чакаха.
— Надявам се, че ще можете да платите всичко това — каза стегнато управителят.
Саманта кимна, но когато касиерката взе първата книга, тя извика.
— Почакайте! — всички въздъхнаха. Щеше ли да се откаже? — Каква отстъпка ще ми направите? — попита тя управителя.
В този момент всички й изръкопляскаха, те я сметнаха за една от тях. Малко по-късно, след дискусия, в която се включиха няколко души, се разбраха отстъпката да бъде дванайсет процента и половина. След като изчислиха сумата и Майк плати с кредитната си карта, хората им помогнаха да занесат книгите на улицата, за да хванат такси. Имаха нещастието да попаднат на истински нюйоркчанин таксиметров шофьор, който им каза, че не могат да приберат всичко това в таксито. Няма нещо, което нюйоркчани да обичат повече от спора, така че избухна малка „дискусия“. Туристите започнаха да ги снимат, тъй като за тях бе събитие да видят истински нюйоркчани да се карат на средата на улицата. Бяха чували за това, но не вярваха, че може да се случи — родителите им ги бяха учили да не се карат пред други хора.
— Успях — каза Саманта, когато останаха сами в таксито. „Сами“ може би не беше точната дума, тъй като книгите бяха натъпкани в колата. Тя носеше две чанти в скута си, четири бяха под краката й, а две зад нея. Една касета на Джудит Макнот се подаваше от чантата й и се впиваше болезнено в тялото й. — За дванайсет минути. Точно навреме.
Майк я погледна през книгите.
— Дванайсет минути, за да събереш половината магазин, единайсет, за да се разбереш за цената с управителя, седемнайсет, за да опаковаш книгите и тринайсет, за да ги натоварим в таксито, докато половината Ню Йорк ми обясняваше как да го направя. Да, Сам, точно навреме.
Навеждайки се през него през две чанти, тя му се усмихна.
— Имаш ли нещо против?
— Не — отвърна той честно, пресягайки се да я погали. Покровителственият поглед бе изчезнал и в очите му отново личеше желанието.
Все още усмихвайки се, Саманта се облегна на книгите. Явно Майк не очакваше тя да е покорната, малка съпруга, която ще му сервира закуската в леглото.
Тъй като хората от магазина за мебели не се притесняваха да пристигнат навреме, Сам и Майк дойдоха само двадесет минути след тях и намериха Макси да седи в леглото и да дава нареждания на трима млади мъже, които се потяха, докато носеха мебелите. Един лекар беше сложил стетоскоп на сърцето й.
— Госпожо, ние вече ви казахме, че само пренасяме мебелите, а не закачваме картини по стените.
— Е, Нана — каза Саманта, влизайки в стаята. — Виждам, че вече си поела нещата в свои ръце. — Тя целуна Макси по бузата, когато докторът се изправи. А след като той излезе, тя започна да й разказва как Майк е променил апартамента й, как са купили книгите, как Майк е направил това и онова…
Майк излезе с лекаря.
— Как е тя?
— Зле — отвърна лекарят, после се усмихна. — Но е щастлива, когато тя е тук. Бих желал всички мои пациенти да имат няколко благодетели като вас.
— Тя донесе шоколад.
— Чудесно — отвърна лекарят, после стана сериозен. — Надявам се, съпругата ви е подготвена за смъртта на Аби?
— Да, Сам е готова за смъртта — каза Майк, без да се усмихва. — Репетирала го е доста пъти. Доста.
Три часа по-късно телефонът до леглото на Сам звънна. Майк разбра, че това бе частната му линия и вдигна слушалката натискайки съответния бутон. Дръпна лакътя на Саманта от ухото и го замести със слушалката, каза „Ало“.
— Майкъл? Ти ли си?
— Мамо! Радвам се да те чуя. Сякаш се обаждаш от много близо.
Саманта се отдръпна от Майк със скоростта на дъщеря на проповедник хваната гола на религиозно събрание, седна прилично и се покри със завивките.