— О, Господи, не — каза Майк, а гласът му трепереше. После се обърна към Саманта и видя, че тя беше пребледняла, сякаш бе чула за нечия смърт. Майк сложи ръка на слушалката. — Семейството ми е дошло в Ню Йорк, за да се запознае с теб.
Трябваше й доста време, за да достигнат думите му до нея. После тя се свлече в леглото. Предпочиташе да е смърт.
— Кои сте? — попита Майк и замълча. — О, толкова много? — Пауза. — Татко дойде ли? — Пауза. — Чудесно. Ще се радвам да видя всички ви и мисля, че децата ще се забавляват. — Лицето му се промени от отегчение в ужас. — Мамо, Франк не е дошъл, нали? Кажи ми, че не е дошъл? — Пауза. — Е, да, разбира се, ще се радвам да го видя. Не, Рейни и аз не сме счупили безценната му кола — Пауза. — Сам? О, тя е тук при мен.
Саманта видя как Майк почервеня.
— Мамо! Шокиран съм. Добре, добре, ще сме там веднага щом се об… ъ-ъ, е, колкото можем по-бързо. Ще се видим след малко — когато той затваряше, Саманта чу смеха на майка му.
Известно време лежаха, без да се докосват. И двамата гледаха таблата.
— Защо? — прошепна Саманта.
Майк се обърна към нея и я погали по корема.
— Казах ти. Искат да се срещнат с теб.
— Защо искат да се срещнат с мен? Какво си им казал за… нас? Каза ли им, че ние… ние…
Майк й се усмихна.
— Една от най-важните причини, поради които дойдох в Ню Йорк, беше именно заради това. Но не помогна. Те пак знаят всичко за мен. Но за да отговоря на въпроса ти, не, не съм им казвал нищо за нас, но съм сигурен, че и Рейни, и Джени, и Вики са им разказали. Не знам защо напуснах Колорадо, след като има постоянна връзка между Тагърт и Монтгомъри тук в Ню Йорк.
Тя се притисна в него.
— Майк, страх ме. Ако не ме харесат?
— Как няма да те харесат? Нали аз те харесвам.
— Но ти искаше да спиш с мен.
— Какво искаш да кажеш с това? Че аз съм сляп? Че ако тя е красива и секси и аз искам да спя с нея, това означава, че я харесвам?
— Как можеш да отделиш красива от секси и харесването от желанието да легнеш с някоя?
Майк повдигна рамене, което означаваше, че не знае, нито че смята да го обяснява.
Саманта стана от леглото.
— Какво да облека? Червения костюм на Шанел или червения на Валентино?
— Джинси. Те са в Сентрал Парк на пикник. И около тях има хиляди други.
Саманта седна тежко на пода. Би било хубаво, ако имаше стол, на който да седне, но нямаше.
Майк застана на ръба на леглото и я погледна. Седеше на земята, гола с кръстосани крака. Той се усмихна.
— Искаш ли да опиташ спалнята за гости, преди да тръгнем?
Саманта изпъшка.
— Хайде, Сами гърл, няма да е толкова лошо. Стотина души ще те оглеждат, ще ти задават лични въпроси, майка ще иска да разбере дали си подходяща, за да живееш с нейния безценен син, снахите ще те оглеждат, баща ми…
Саманта го удари с възглавницата.
ГЛАВА 26
Мина почти един час, преди да тръгнат към Сентрал Парк, защото почти се сбиха, тъй като Майк искаше Саманта да носи джинси и червена тениска, но без сутиен. Сигурно караницата щеше да продължи много повече, отколкото бе нужно, защото Саманта по-скоро би се била с него, отколкото да отиде в парка и да бъде оглеждана под микроскоп от стотици негови роднини.
Когато най-накрая стигнаха до парка, Майк посочи групата пред тях.
— Ето ги.
На Саманта й трябваше известно време, за да разбере, че групата, която мислеше, че сигурно е цялото население на някоя от тези европейски страни със странни имена са роднините на Майк. Не бяха сто, най-малко четиристотин, може дори петстотин. Без да се замисля, тя се обърна и понечи да се върне, но Майк я хвана за ръката. Усмихвайки се и дразнейки я по целия път към къщата, той, изглежда, се забавляваше неимоверно много. Затова му трябваше известно време, за да разбере, че тя не се шегува, а наистина се страхува.
Когато се обърна към фамилията си, милионите деца, които тичаха наоколо, свойското им държане, той си помисли, че Сам може би беше права да е малко нервна.
— Стой тук, докато ти донеса нещо да те успокоя — каза той и тръгна към семейството си.
— Майкъл! — изсъска Саманта след него. — Не искам да пия нищо! — но Майк не я чу или пренебрегна думите й, тъй като вече бе при първата маса при дърветата.
Саманта застана зад едни храсти така, че да може да го наблюдава. Видя как Майк отиде при една жена, която седеше на стол под дърво, държейки на гърдите си бебе. Каза й нещо, тя кимна и му подаде бебето.
Саманта не се учуди толкова на това, но се изненада, че никой от присъстващите не му каза нищо. Знаеше, че той не е бил при тях около два месеца и че бяха дошли чак от Колорадо, някои от Мейн, за да го видят. Но тогава защо никой не му каза нищо, когато отиде при тях?