В следващия момент той стоеше пред нея, предлагайки й дремещото дете, сякаш беше букет цветя.
Тя отстъпи назад.
— Майк, аз не разбирам нищо от бебета.
— Ти не знаеше нищо и за секса, но се научи — каза той, усмихвайки се развратно. — Вземи го.
Гледайки детето, което той държеше, тя си помисли, че никога не е виждала нещо толкова красиво като това бяло и розово същество. Имаше мляко на устните му, което Майк избърса с края на одеялото.
— Трябва да се оригне — тя гледаше с голям интерес как Майк умело разви одеялото, разкривайки пухкавите му раменца и крачка, пелената и малката му блузка. Прехвърли одеялото през рамото на Саманта, той притисна детето до нея, докато тя накрая го взе.
Инстинктът и желанието я накараха да притисне детето до себе си.
— Много ти отива — каза Майк, навеждайки се да я целуне по устните. — Сега го разклати малко, тупни го отзад, за да се оригне.
— Така ли?
— Точно така.
Бебето се оригна гръмогласно. Тя погледна Майк така, сякаш искаше да каже, че е извършила най удивителния подвиг. Майк се разсмя, но доколкото тя разбра, той бе горд с нея.
— Ти си чичо Майк? — каза някакъв глас под тях. Погледнаха надолу и видяха красиво малко момиче, около осемгодишно, със златистокафява коса, чудесно направена, носеща божествена малка бяла рокля с избродирани розови пъпки отпред, с бели обувки и чорапи.
— Е, мис Лиза — каза Майк. — Не си ли много официална за пикник? Откъде си купи тези дрехи?
— От Bergdorf, разбира се — каза тя хитро. — Това е единственото място, откъдето може да се пазарува в Ню Йорк.
— Не си ли малко сноб?
Детето го погледна невъзмутимо с флиртуващ поглед, после вдигна крака си.
— Но тези обувки си купих от Lamston’s — каза тя, имайки предвид един популярен евтин магазин в Ню Йорк.
Смеейки се, Майк я вдигна, зарови лице в косата й и започна да издава отвратителни звуци. Те, изглежда, бяха сигнал за децата, които се появиха от всички страни, иззад дърветата, тичайки през поляната, и се нахвърлиха върху Майк. Едно здраво малко момче се залепи за крака му, сядайки на стъпалото му, а две момичета близначки седнаха на другото. Той държеше Лиза с едната си ръка, докато с другата спираше децата, които се опитваха да се качат върху него, крещейки: „Аз първи го намерих!“ За няколко минути Майк заприлича на кукла, по която висяха деца.
Смеейки се, Саманта го гледаше как върви към масите с крещящите и смеещи се деца около него.
Когато четири деца побягнаха към него и останаха разочаровани, че няма къде да се хванат, Майк каза:
— Доведете Сам.
С трепет, изписан на лицето й, Саманта отстъпи от децата, които, усмихвайки се хитро, я обграждаха. Държейки внимателно бебето, тя изглеждаше, сякаш стоеше пред глутница вълци.
В следващата минута тя и бебето бяха вдигнати от две силни ръце. След като си пое дъх от шока, тя погледна спасителя си в очите — те бяха точно като на Майк, само че по-възрастни.
— Йън Тагърт — каза той, сякаш се представяше в бална зала, а не я носеше на ръце. — Бащата на Майк — каза той небрежно. — А кого носим тук?
— Не знам — отвърна тя, гледайки бебето.
— Смятате ли да го върнете? — Саманта почервеня, защото разбра, че все още държи бебето, сякаш някой може да му навреди, а тя щеше да го защити с цената на живота си. Тя не знаеше, но този жест, спечели сърцето на бащата на Майк завинаги. Йън никога не бе харесвал другите приятелки на Майк — те вечно се тревожеха да не си измърсят дрехите, но това момиче му харесваше.
— Вземи си твоето момиче — каза Майк и взе Саманта от ръцете на баща си.
— Майкъл Тагърт, пусни ме! — каза тя тихо, докато той я носеше към масите, където бяха всичките осемстотин души, които се бяха събрали да я видят.
След първите двайсет имена Саманта вече не се стараеше да помни кой кой е и бе доволна, когато видя няколко познати лица — Рейни, Блеър и Вики, която изглеждаше елегантна дори и в джинси. Сам запомни много красивата майка на Майк, сестра му Джени, която бе мебелирала стаята й, и най-големия му брат Франк. Франк изглеждаше като другите мъже в семейството, но бе пример как външният вид може да промени излъчването на човек. Честните открити очи, като на Майк, бяха заместени от присвити очи, които сякаш изследваха всичко и всеки, а меката линия на устните на Тагърт беше твърда и остра.
Франк й стисна ръката, но не флиртува с нея, както другите братя на Майк. Вместо това я погледна подозрително и каза:
— Вие, разбира се, ще желаете да подпишете предбрачно споразумение.