Прегръщайки Саманта, Майк каза на брат си да си държи езика зад зъбите и я поведе към дърветата.
— Вече се срещна с най-лошата част от моето семейство, нека да те запозная с най-добрата.
Докато вървяха, тя го разпитваше за семейството му и разбра, че Франк иска да стане милиардер, когато навърши четиридесет, и както изглеждаше, ще успее. Саманта се смя на начина, по който Майк говореше за милиони и милиарди, така както обикновените хора говорят за десетачки и двайсетачки.
Малко встрани от шума, под едно дърво, седеше много красива млада жена, на около двадесет и изглеждаше, сякаш току-що е излязла от детска приказка. Беше като красива принцеса, за която се биеха рицарите и рискуваха живота си, за да я спасят, принцесата, която знаеше, че бобът и граховите зърна са под дюшека. Беше облечена в дълга пола с басти, мрежеста блуза и изрисувана шапка, като тази, която Скарлет е носила на празненството. До нея имаше чанта, пълна с романи, а в скута й лежеше прекрасно облечено, красиво бебе, което, както разбра по-късно Саманта, бе на един от братовчедите на Майк.
— Джили, скъпа — каза нежно Майк. — Искам да се запознаеш със Саманта.
Джили погледна Саманта. Саманта погледна Джили.
Майк се извини с усмивка, тъй като разбра, че Сам бе намерила приятел сред огромната му фамилия. Саманта седна до Джили и се заприказваха за книгите, които са чели. След минути около тях бяха насядали четири деца, които просто седяха и ги слушаха.
Една след друга жените от семейството му идваха при тях, така че Саманта трябваше да размени по някоя дума с всяка една. Беше доволна, че може да разкаже на Джени колко й харесва апартамента, колко хубави са цветовете, че всичко е чудесно. Отново благодари на Вики, че й помогна онзи ден в Saks и й се извини за наивността си по отношение на цените на дрехите.
Беше малко нервна, когато разговаряше с майката на Майк, а Пат я постави в още по-неудобно положение, когато я попита:
— Какво мислиш за моя Майкъл?
Саманта не се поколеба.
— Като изключим това, че лъже непрекъснато, че хвърля дрехите си, където завари, че се прави на тъп, когато иска да се измъкне и има способността да се прави на напълно разсеян за това, че аз върша почти цялата къщна работа, мисля, че моят Майкъл е перфектен — тя наблегна на думата „мой“.
Смеейки се, Пат стисна приятелски ръката на Сам и каза:
— Добре дошла в семейството — и отиде да играе с внучетата си.
Между посещенията на жените Саманта и Джили си говореха, или по-точно Саманта говореше, разказвайки на Джили за Майк и Макси, за всичко, което се случи, откакто дойде в Ню Йорк.
Едва по-късно следобед Саманта придоби достатъчно самочувствие, за да остави Джили и да се разходи по масите. Тъкмо когато говореше с млада жена на име Дауглис, която бе от рода Монтгомъри и бе женена за един много приятен мъж на име Рийд, й се случи нещо, което не би желала да се повтори.
Тъкмо си бе взела една маслина от блюдото, Майк сложи ръце на рамото й и я целуна по врата.
— Благодаря ти много, че дойде Сам-Сам.
Беше напълно обикновена целувка, абсолютно приемлива, само че този мъж, който я докосваше, не беше Майк. Носеше същите дрехи като Майк, беше също толкова голям, но тя не го чувстваше като Майк, не миришеше на Майк, не целуваше като Майк.
— Пусни ме — каза тя стегната в прегръдката му.
— На никой не му пука — продължаваше да се отърква във врата й.
Саманта правеше всичко възможно да бъде вежлива, но не й се искаше този чужд човек да я докосва. Тъкмо когато отвори уста да му каже нещо по-остро, усети как ръката му се спуска надолу по гърба й и слиза все по-надолу. Тя се паникьоса.
— Спри — изкрещя тя и започна да се бори с него. — Спри веднага. Пусни ме.
Въпреки че знаеше, че цялото семейство на Майк я гледаше с учудване, не й пукаше. Нека да си мислят за нея каквото искат.
— Разкарай се. Не ме докосвай!
Мъжът я пусна и отстъпи учудено. Всички я гледаха, сякаш си е загубила ума.
Точно когато пожела земята да се отвори и да я погълне, се появи Майк, заобиколен от няколко свои братовчеди, и тя побягна към него.
Той я прегърна, сякаш да я защити, притисна я до себе си, но начинът, по който се смееше, я накара да разбере, че той е знаел за шегата.
— Сам, скъпа, запознай се с моя брат-близнак Кейн.
Майк й се усмихна, Кейн също. Двамата явно очакваха тя също да се усмихне и да им прости тази малка измама. Тя не се съмняваше, че често са си правили подобни шеги с приятелките си.
Но Саманта не беше в настроение да прощава. Обърна се към Майк и очите й бяха пълни с гняв.
— Направи ми една услуга! Върви се обеси на най-близкия клон!