Обърна се и си тръгна, изоставяйки него и семейството. Всички избухнаха в смях.
Той я настигна, когато почти бе отишла до края на парка.
— Сам, скъпа… — започна той.
— Въобще не ми говори! — той понечи да я докосне, но тя каза: — И не си и помисляй да ме докосваш повече — продължи напред, а Майк тръгна до нея.
— Защо си толкова ядосана?
— Опитвах се да направя добро впечатление на семейството ти, а ти… ти ме накара да се чувствам като последен глупак, накара брат ти да ме опипва пред всички. Беше толкова унизително. Не се ли замисли как ще се почувствам?
— Не — отвърна той, усмихвайки се. — Хората не могат да ни различават. Помислих си, че ще вземеш Кейн за мен.
Тя спря и се втренчи в него. За няколко часа той явно си бе изгубил ума.
— Кейн и аз сме абсолютно еднакви. Приличаме си изключително много, дори бенките и белезите по телата ни са еднакви.
Тя го погледна, сякаш искаше да каже: „Да имаш да ми кажеш още някоя глупост?“
— Майк — започна тя, много спокойно. — Човекът, който ви е родил, ваш роднина ли е?
— Естествено — отвърна Майк. — Но какво общо има това със случилото се?
— Защото, също като теб, тя е лъжец. Тя е излъгала теб и цялото ти семейство. Брат ти въобще не прилича на теб. Ако сте близнаци, то тогава сте двуяйчни близнаци или пък единият се е родил на деветия, а другия — на осмия месец. Ако е така, то вие сте само братя, нищо повече.
Майк изпъшка невярващо.
— Сам, Кейн и аз сме печелили състезания, тъй като си приличаме изключително много.
— В такъв случай тези, които са загубили, сигурно са имали различен цвят на кожата. А сега би ли…
Тя не успя да каже нищо повече, защото Майк я сграбчи в прегръдката си и започна да я целува. Тя се опита да се измъкне, но той не я пусна.
— Сам, душице, наистина не съм искал да те унижавам. Честно. Кейн и аз си правим тези шеги още от деца. Това е нещо като ритуал за приемане в нашето семейство.
— И аз се провалих — отвърна тя мрачно.
— Провалила си се? — той се засмя. — Напротив, справи се великолепно. Хайде, да отидем при нашите! И тогава ще разбереш колко добре си се справила.
Тя му позволи да я прегърне, да я върне при останалите, но когато се приближиха до масите, тя видя брат му Кейн да говори с майка му.
— Ако брат ти ме докосне още веднъж, ще съжалява.
Майк я целуна по бузата.
— Няма. Аз няма да му позволя да го направи — отвърна той. В гласа му прозираше изключителна гордост, гордост, която накара Саманта да се откаже да го пита защо не й бе споменал, че има брат близнак.
Майк наистина не я беше излъгал, че семейството му ще остане доволно, че тя е успяла да ги различи. Явно фактът, че никой от роднините му не можеше да ги различи, обясняваше защо, когато пристигнаха никой не поздрави Майк — те са мислили, че той е Кейн. А на нея й се струваше, че всички те трябва да се прегледат на очен лекар, защото Кейн бе доста различен от Майк. Всъщност Кейн бе доста обикновен на външен вид. Беше красив, но нямаше красивата уста на Майк, косата му не бе толкова къдрава, освен това имаше тук-там малко сланина, не бе толкова мускулест, колкото Майк.
До края на деня, до залез слънце, Саманта бе непрекъснато подлагана от всички членове на семейството, с изключение на родителите му и Джили, на изпитанието да разпознава Майк и Кейт. Кейн на два пъти я прегърна, а тя се опря веднъж на него. Господи, този мъж нямаше дори същото излъчване като Майк.
Едва рано привечер, когато децата бяха полузаспали, а мъжете се отделиха от жените, за да си побъбрят, Саманта успя да седне спокойно на един стол и да разгледа всичко около нея. Повечето от присъстващите носеха името Тагърт, а по-малко бяха тези от Монтгомъри, но и едните, и другите бяха достатъчно много, а тя бе прекарала достатъчно време сред тях, за да може да ги различава.
Мъжете от рода Тагърт и от Монтгомъри доста се различаваха едни от други, и външно, и по държането си. Монтгомъри бяха по-високи, но Тагърт бяха по-красиви. Тагърт бяха от един и петдесет до един и осемдесет на височина, но всички бяха едри и мускулести. Събрани заедно, изглеждаха като отбор по вдигане на тежести или група строителни работници. Това, което ги различаваше от другите яки мъже, бяха лицата им: имаха огромни очи, сочни устни и най-сладките усмивки, които човек можеше да си представи. Въпреки че бяха огромни, въпреки всичките им мускули, те приличаха на хора, които не биха наранили и муха.
Тагърт бяха мъже, в които една жена можеше да се сгуши, мъже, които една жена можеше да потърси за помощ, на които можеше да вярва, че ще я защитят, да я извадят от горяща сграда, без да се замислят за собствения си живот. Те бяха секси. Саманта разбра защо всяка жена, омъжила се за Тагърт, е готова да има безброй деца. Тя не се съмняваше, че един баща Тагърт винаги е около децата си, от раждането на първото до раждането на внучетата му. Всъщност, чудеше се Саманта, когато ги гледаше, дали някой Тагърт, който имаше деца, би отишъл някъде, без да вземе всичките със себе си. Те бяха мъже, които знаеха как да дават и получават любов, не просто да кажат на една жена, че я обичат, а да я обичат наистина, и в добри, и в лоши моменти, когато е болна, и смутни, и в спокойни времена, да споделят нещастието и щастието й. Те бяха мъже, които ще са на линия винаги, когато са нужни, мъже, на които една жена можеше да се довери.