— Тези двете.
Избра две малки момчета, около четиригодишни, които бяха далеч от групата и бяха най-мръсните деца на поляната. Лицата им бяха мръсни, ръцете и дрехите им изглеждаха, сякаш са се търкаляли в калта. Но под калта прозираха лица на херувими с черна къдрава коса, големи невинни очи и сладки устни.
Когато Саманта посочи двете момчета, Майк така изпъшка, че накара всички да избухнат в смях. Саманта го погледна въпросително.
— Наистина ли трябва да вземеш тези двамата?
— Майк!
— Това са хлапетата на Кейн и са отвратителни дори за Тагърт. Какво ще кажеш за малката дъщеря на Джени? Тя е великолепна.
Саманта погледна към момиченцето на Джени, с чистите й дрехи, ангелската й усмивка, после се обърна към момчетата, които точно в този миг се опитваха да се убият един друг.
— Искам момчетата.
Когато Майк изпъшка отново, Кейн сложи ръка на рамото на брат си.
— Сън — каза той. — Сладък сън. Ето това ще направя тази нощ, а ти няма да можеш.
Майк се обърна към Саманта.
— Сам… — започна той, но тя го прекъсна.
— Те ми напомнят на теб и когато се измият, мисля, че ще изглеждат точно като теб.
Тези думи предизвикаха бурен смях. Пат се усмихна гордо, гледайки двамата си пораснали синове.
— Все пак има някаква справедливост на този свят, щом вие имате такива лоши деца, каквито бяхте вие. Да, Саманта, скъпа, момчетата са точно като тях двамата, когато бяха деца, и нека Господ да ти е на помощ, ако искаш да се учиш да гледаш деца с тези двете.
След шумно сбогуване, с много целувки, прегръдки и стотици покани да отидат на гости в Колорадо и Мейн, Майк и Саманта тръгнаха към къщата на Майк, всеки държейки по едно мръсно момче за ръка.
По-късно Саманта ги остави да си играят в градината, докато им приготвяше нещо леко за хапване. Точно тогава за първи път разбра, защо Майк изпъшка, когато тя пожела да ги вземе със себе си.
Проблемът не беше, че те бяха лоши деца. Те не си правеха шеги с по-възрастните, за да видят как ще реагират. Всъщност те бяха толкова щастливи, че са заедно и въобще не забелязваха, че Майк и Саманта са там. Проблемът бе, че бяха толкова диви и толкова много.
Саманта погледна към градината, осветена доста ярко и видя едно дете да се катери по оградата, готово всеки момент да падне и да се пребие, докато друго се катереше по пожарната стълба, колкото може по-бързо, трето се катереше по стената до пожарната стълба и бе стигнало до първия етаж, също на крачка от смъртта. Четвърто дете ядеше розите, тръните, всичко останало, докато номер пет се катереше на един стол, който се държеше на един крак на ръба на пътеката.
— Майк — извика Саманта отчаяно, докато стоеше до стъклената врата и гледаше безпомощно. — Те ще се пребият… Всичките осем… или не, десет… дванайсет…
Майк не повдигна глава от вестника си.
— Тези двамата са колкото цял клас.
— Мисля, че би могъл… — започна тя, тъй като едно дете се катереше по стената на втория етаж.
— Ти поиска да ги вземеш, сега се оправяй.
Тя се обърна към него, невярваща на ушите си, но видя, че той бе скрит зад вестника си. Явно нямаше да й помогне. Излезе в градината, за да види какво да направи, за да предпази децата да не се пребият.
Противно на това, което мислеше Саманта, Майк много внимаваше какво става и му беше много интересно какво ще направи тя. Той застана до стъклената врата и невъзмутимо я наблюдаваше. Отначало тя се опита да им говори, сякаш бяха възрастни, обяснявайки им, че могат да умрат и че трябва да контролират спонтанните си желания. Предложи им лист, цветни моливи и лимонада. Когато това не даде резултат, тя се опита нежно да свали едно от децата от стената. Действията пак нямаха никакъв ефект върху здравото четиригодишно момче, което тя не можеше да достигне.
Майк забеляза, че тя се обърка за миг, но племенникът му разруши всичко, като се изсмя и я накара да разбере, че той знае за проблема й и е доволен, че я е накарал да се обърка.
— Ах ти, малък разбойник — каза тя с присвити очи, докато момчето продължаваше да се катери нагоре по асмата. В следващата минута Саманта се катереше след него и детето, смеейки се, бягаше от нея, докато брат му крещеше окуражаващо от земята. Двамата приличаха на раци, които се движат по перпендикулярна плоскост.
Майк излезе на двора, готов да ги хване, ако паднат. Саманта хвана детето за панталоните и малкото дяволче се обърна и я погледна, сякаш искаше да каже: „А сега какво ще правиш?“ Майк виждаше, че Саманта няма никаква идея как да свали едрото момче от стената, но се старае да не му го покаже. Но хлапето го забеляза и бе доволно от объркването й.