— Предполагам, че си го правил хиляди пъти с хиляди различни жени. Предполагам, че това не е нещо… ново и необичайно за теб.
— Сам, когато бях на четиринайсет, баща ми ми даде първия от многото уроци как да се пазя по време на секса. Говори ми за болестите, които се предават по полов път, за нежеланата бременност. Оттогава, всеки път, когато лягам с жена, използвам презерватив, малка тънка мембрана, която ме отделя от нея. Използвам я дори и да ми каже, че взима хапчета или каквото и да е там. Предпочитам да съм спокоен, отколкото после да съжалявам. До предната нощ никога не съм бил, ако мога да кажа така, плът до плът с една жена. Ако трябва да отида по-далеч, бих казал, че съм бил девствен до тази нощ.
Саманта се колебаеше.
— Беше ли добре. Без това, искам да кажа?
— Много по-добре. Много, много, много по-добре. Никога не съм изпитвал подобно нещо. Нямах представа, че сексът може да е нещо толкова хубаво.
Тя хвана ръката му и я сравни със своята. Галеше пръстите му.
— Значи предполагам, когато по-късно си с други жени, няма да използваш презервативи. Винаги ще искаш да си… плът до плът.
— Така е.
Пръстите й се вплетоха в неговите. Не можеше да си представи да живее без Майк или Майк с друга жена.
— Но Сам — каза той нежно. — Мисля, че мъжкарят намери своята самка.
Тя се страхуваше да го попита какво иска да каже, но думите му накараха сърцето й да забие силно. Обърна се рязко към него.
— Майкъл! Ако не използваш никакви предпазни средства може да забременея.
— Наистина ли? — гласът му звучеше, сякаш не се интересуваше от възможността тя да забременее, но после стисна леко ръката й. — Имаш ли нещо против?
Тя пренебрегна въпроса му.
— Мисля, че това е изключително безотговорно от твоя страна. Трябваше да използваш нещо.
— Аз? А защо не ти?
— Щях да го направя, но първия път ти въобще не ми даде време да мисля, а освен това бях малко пийнала, за да мога да мисля ясно.
Той й се ухили.
— Знаеш ли какъв е бойният вик на южните красавици? О-о-о, толкова съм пияна.
— Ще те науча аз теб — каза тя и скочи върху него да го гъделичка, а нощницата й ги обгърна и двамата.
Но бяха прекъснати от две много чисти малки момчета, които стояха до леглото и ги гледаха. Нямаше нужда да им казват каквото и да е — то личеше в очите им. Твърде дълго бяха живели далеч от дома, от баща си и искаха сигурност. Нито Майк, нито Саманта се замислиха, когато пуснаха децата да легнат при тях. Децата се сгушиха като две половини на яйце, легнали между Саманта и Майк, и заспаха веднага.
Саманта усети, че за Майк не бе нещо ново да спи с деца, свили се в него, но за нея бе ново усещане и я развълнува дълбоко.
— Майк — прошепна тя. — Можеш ли да правиш близнаци? — опита се въпросът да прозвучи небрежно, но не успя. Желаеше Майк, желаеше да има деца от него.
Майк знаеше какво я интересува — тя искаше да знае дали те двамата могат да имат деца и положителният отговор го обвързваше за цял живот. Но всъщност той се бе обвързал още първата нощ, когато се любиха, тъй като не използва предпазни средства напълно съзнателно.
— Сигурно — отвърна той накрая. — Искаш ли няколко?
— Да, много бих желала — отвърна тя, сякаш това не бе най-важният отговор в живота й.
Пръстите им се вплетоха едни в други над главите на спящите деца.
ГЛАВА 27
Майк се събуди от тихия шум на превъртането на ключ, идващ от външната врата. След опита за покушение срещу Саманта той не можеше да спи спокойно и често се ослушваше нощем. Но сега знаеше, че човекът, който отваря външната врата, трябва да е брат му Кейн, защото въпреки демонстрираното вчера привидно равнодушие, Кейн бе луд по момчетата си и едва издържаше да е отделен от тях.
Майк стана тихо и излезе на пръсти от стаята. Все още си обуваше панталоните, когато Кейн влезе в хола.
— Виждам, че къщата е все още цяла — каза той. — Моите не накараха ли твоята дама да сънува кошмари, или пък толкова се е побъркала и те е напуснала.
Майк сложи пръст на устните си и кимна на брат си да го последва. Отвори тихо вратата на спалнята им и накара Кейн да погледне вътре. Саманта спеше по гръб, а от двете й страни лежаха синовете на Кейн — единият — по корем и лицето му притиснато в рамото на Саманта, а другия лежеше на една страна, наполовина върху нея.
— Отдавана не съм ги виждал толкова чисти и не съм сигурен, че бих ги познал — когато Майк понечи да затвори вратата, Кейн погледна брат си: — Господи, колко те мразя!
Майк му се усмихна, но с малко тъга, спомняйки си за смъртта на снаха си. Но тъгата изчезна веднага при вика: „Татко!“ и когато край него профучаха едно след друго две малки телца. Хващайки двете още топли от съня деца, Кейн тръгна към всекидневната.