— Сами! — извика едно от момчетата, махайки й с ръка да дойде с тях, но Майк сложи ръката си на вратата като бариера.
— А не, чудовище, вие я имахте достатъчно дълго. Сега тя е моя — при тези думи той затвори вратата, заключи и се обърна към Саманта, която току-що се събуждаше. — А сега, красавице моя…
— Майк — отвърна Саманта, сядайки в леглото. — Не можеш… Искам да кажа, че има хора в къщата.
— Нещо напълно обикновено в нашето семейство — каза той, хвърли се на леглото, хвана я през кръста и я придърпа към себе си.
— Майк, наистина не може. Брат ти…
— Той знае всичко за пчеличките и птичките — той повдигна края на нощницата й, но леко и внимателно, докато тя се опитваше едва-едва да го спре.
Когато Саманта най-после излезе от спалнята, откри Кейн в столовата, скрит зад Уолстрийт Джърнъл, а близнаците седяха на пода и закусваха.
— Какво ядат? — попита тя, въпреки че много добре виждаше какво им е дал, но искаше той да го каже. Наистина й беше доста трудно да харесва този мъж.
Когато Кейн проговори, явно не беше кой знае колко загрижен какво ядат, тъй като дори не вдигна глава от вестника.
— Бисквити и диетична кола.
Без да иска разрешение от баща им, тя взе пакетите с бисквити и кутиите кола от тях.
Кейн я погледна през вестника си. Не че правеше нещо необичайно — всяка една жена в семейството му се бе опитвала да накара синовете му да ядат както трябва, но безуспешно. Това, което го учуди, бе, че тя им взе закуската, а те не изкрещяха, протестирайки срещу това.
Тя сложи възглавници на столовете на масата. Кейн гледаше учуден — синовете му не се хранеха на маса. Саманта сложи възглавниците, вдигна момчетата и ги сложи на столовете.
Кейн се отказа да се преструва, че чете вестника, и се загледа как дивите му синове, седяха тихо, докато Саманта им вареше яйца, правеше сандвичи и им наля две чаши мляко. Кейн бе очарован, защото, доколкото знаеше, момчетата от години не ядяха нищо друго освен крака на скакалци, бодли на рози и захар. На два пъти успя да срещне погледа на едно от децата и повдигна въпросително вежди, но синът му просто му отвърна с ангелска усмивка, сякаш те винаги са седели мирно и тихо на масата и са закусвали варени яйца и сандвичи, без да разлеят или счупят нещо.
След като се нахраниха Саманта им изми ръцете, после се наведе и им даде бисквити.
— Какво заслужавам за това? — попита тя.
— Целувка — отвърнаха момчетата и прозвучаха като от учебен филм за обноските на децата от петдесетте години.
Децата целунаха усмихнати Саманта и дадоха бузите си тя да ги целуне. Когато побягнаха към градината, Саманта извика, че ако се измърсят, ще трябва отново да ги къпе и да пере всичко наново.
— И гениталиите ли? — попита едно от децата.
Саманта се обърна шокирана към Кейн.
— Това означава пръсти — отвърна той, повдигайки рамене. — Чул тази дума в „Симпсънс“ и аз му казах, че означава пръст на крака.
— Да, скъпи — каза Саманта. — Ще ви измия и пръстите на краката и още ще сменя целия ви екип на костенурките нинджа с нещо по-грозно и скучно. Какво ще кажете за такова наказание?
Кикотейки се, децата отидоха в градината.
Кейн я гледаше с отворена уста, докато тя прибираше масата.
Тя се обърна към него, а лицето й бе строго.
— Наистина не трябва да им даваш да ядат бисквити за закуска, а диетичната кола е пълна с химия. А що се отнася до хигиената им, може още доста да се желае.
Кейн взе отново вестника и го вдигна пред себе си.
— Не можеш да ги имаш, Сам. Те са мои. Накарай Майк да ти направи твои.
Саманта не му отговори. Когато отиде в кухнята, защото идеята Кейн (който, доколкото знаеше, бе вдовец) да остави децата при нея, докато им намери майка, я бе обзела изцяло.
ГЛАВА 28
— Искаш ли да ми разкажеш за теб и Нелсън?
— Нелсън? — попита Саманта разсеяно, тъй като все още си мислеше за близнаците, чудесните деца, които Кейн поведе веднага след закуска. Той се държа, сякаш се страхуваше, че ако ги остави малко по-дълго при нея, тя ще му ги отнеме.
— Онзи тип от бара. Спомняш ли си? Срещна се с него, когато се показа пред половина Ню Йорк почти гола.
Саманта се засмя.
— А, да, този Нелсън. Майк, мислиш ли, че имам достатъчно умения, за да бъда една от тези нощни проститутки?
Майк изсумтя в отговор.
— Смяташ ли да ми кажеш какво ти написа Нелсън на онзи лист, който ти подаде? Аз, разбира се, бих могъл да потърпя като тебе и да ровя из нещата ти, но имам малко повече етика.