— Кой сте вие и какво знаете за Макси?
Господин Уолдън се изсмя и прозвуча като мъжа, на когото приличаше.
— Роден съм с името Джоузеф Елмър Грюнвалд Трети. Тъй като баща ми се казваше Джо, ме наричаха Елмър. Тъпо име. Беше много трудно да пробия с такова име, тъй като хората непрекъснато разправят вицове за Елмър Фъд. Сякаш за да неутрализирам това име, дълго време мислих за моя дядо гангстер.
Сега беше ред на Майк да се намеси.
— Сакатия.
— Да — каза господин Уолдън. Сакатия Джо бе мой дядо. Баща ми е бил на девет години, когато са убили Сакатия и мисля, че той го боготвореше. Не искаше да приеме факта, че баща му не е бил нищо повече от наемен убиец, опитваше се да го представи за герой. Така израснах с разказите колко велик е бил Сакатия — той се поколеба. — Когато дядо ми е бил убит, на баща ми са му дали някакви пари, но баба ми ги изхарчила за няколко месеца.
Уолдън вдигна лявата си ръка и я заразглежда.
— Когато бях шестнайсетгодишен, се напих за първи път. Когато се събудих на другата сутрин, открих, че съм ходил да се татуирам в памет на дядо ми. Ето така. Когато изтрезнях, поисках да го махна, но баща ми каза, че това е предзнаменование.
Тъй като и Майк, и Саманта изглеждаха доста объркани, Уолдън се изкикоти.
— Баща ми имаше богата фантазия. Беше се оженил почти дете, а аз съм се появил почти веднага и той не е имал възможност да учи. Когато видя ръката ми, той каза, че ми е било писано да стана адвокат и да защитавам хора като дядо ми. Не можах да разбера как едно шестнайсетгодишно момче с ужасен махмурлук и татуирана ръка са го навели на мисълта, че ще стана адвокат, но на мен идеята ми хареса. Постъпих в юридически колеж, мислейки, че ще защитавам мъже и жени, които са неразбрани от обществото. Но после открих, че защитавам отрепки.
Думите и изражението на лицето му създаваха странно впечатление, защото той изглеждаше доволен от себе си.
— Защо? — попита Саманта.
— Пари, сладурче. Тази измет не би вършила такива мръсотии, ако това не им носеше пари. А аз забогатях, защитавайки ги. Родителите ми живееха в двустаен апартамент с пет деца. Аз имам огромна къща на Пето Авеню и имение в Уестчестър. Четирите ми дъщери учат в частни колежи, а жена ми си поръчва дрехи от Париж.
Той се усмихна невинно на двамата млади пред него, защото можеше да прочете мислите по лицата им — те никога не биха продали душите си за пари. Но по начина, по който бяха облечени, по начина, по който се държаха, му бе ясно, че никога не бяха изпитвали глад или студ, не знаеха какво е да трепериш нощем да не би хазяинът да те изгони, защото не си платил наема. Неговите дъщери бяха точно като тази малка красива Саманта, добре облечени, нахранени и не бяха обременени със спомени за бедно детство. Поради своите грешки боклуците, които той защитаваше, му бяха направили добро, помагайки му да създаде нещо красиво и добро на тази земя.
— Когато бях на двайсет и една, промених името си на Х. Х. Уолдън, едно доста добро име, което използвах по време на цялото си следване. То ми помагаше сред жените, по-късно казвах на отрепките, които защитавах, че то идва от Сакатия и това ми помагаше да спечеля уважението им.
— Защото те са чували, че Сакатия е загубил три милиона? — каза Майк, карайки Уолдън да се усмихне.
— Понаучили сте някои неща, така ли?
Майк му разказа за биографията, която пише, както и че Макси е баба на Саманта.
— Какво можете да ни кажете за нея? — попита той.
— Нищо — отвърна Уолдън, втренчен в Майк, без дори да мигне.
Умел лъжец, помисли си Майк.
— Нито дори името на старческия дом, където живее? — попита Майк. — Имате ли представа кой й плаща сметките?
При тези думи Уолдън вдигна ръка и се засмя силно.
— Спипахте ме. Да, знам къде е Макси, но не й плащам таксите. Ако искате да го разберете, трябва да попитате нея.
— Тя се представя за някоя си Аби и не иска да признае, че е Макси.
— Е, това е разбираемо. Вероятно се страхува за младата дама тук, страхува се, че Док може да й направи нещо, ако не той, може би някой друг. Легендата за парите на Сакатия е все още жива в определени среди. Вие, разбира се, знаете, че името й наистина е Аби, нали? Не? Казва се Мери Абигейл Декстър. Когато е подписвала договора си с Джубили, се подписала М. А. Х. вместо М. A. D. Счетоводителят решил, че името й е Макси и тя решила, че така е добре.
Майк се втренчи в Уолдън, защото усещаше, че той крие нещо, информация, която нямаше намерение да им даде.
— Някой влезе с взлом на горния етаж на къщата ми и се опита да убие Саманта.
Уолдън само премигна, но това бе нормално — все пак той ежедневно се занимаваше със смърт, убийства и осакатявания.