Адвокатът на баща й му бе казал, че Сам бе прекъснала всичките си връзки с външния свят, за да живее с баща си и да му помогне да преодолее депресията си.
Тя била толкова изолирана през това време, че адвокатът си помислил, че тя е жертва на кръвосмешение. Но тъй като не желаел да се забърква в подобно нещо, не е попитал и не е бил абсолютно сигурен.
Живеейки сама от дванайсетгодишна възраст, без майка си, която, доколкото Майк разбра, е била най-добрият й приятел, Сам не е имала към кого да се обърне, но се е стараела да бъде най-доброто малко момиче на света, за да накара баща си отново да я обикне. Затова бе разбираемо, че тя би се омъжила за когото той пожелае. Може би, ако се омъжи за мъж, избран от баща й, би го накарало да я обикне отново.
Когато женитбата й се превърнала в нещо ужасно, тя не е имала към кого да се обърне. Не е можела да се обади на баща си и да му каже, че мъжът, който е избрал (Майк бе разбрал, че именно Дейв Елиът е открил Ричард), я използва като работно животно. Тъй като е живяла изолирано в детството си, обременена от своите тайни, тя не се научила да печели приятели, с които да може да сподели проблемите си.
Когато се замисли отново за първите седмици, той вече можеше да си обясни депресията й, разбра защо искаше да стои в стаята и никога да не излиза от нея. Да стои в стаята на баща си. Баща й я бе изоставил, докато бе жив, и тя се надяваше, че може би ще го намери след смъртта му.
Отново и отново въпросът какво да направи се въртеше в главата му. Какво да направи, за да накара Сам да разбере, че смъртта на майка й не е нейна грешка, че депресията на Дейв също не е по нейна вина? Какво да направи, за да я накара да излее целия този насъбран гняв навън? Искаше му се да я види как чупи всичко, как проклина баща си, че я е изоставил, искаше да я чуе как крещи срещу това, което е направил бившият й съпруг. Искаше да я види да плаче.
Той стана от канапето и влезе в къщата. Саманта се надяваше, че ще я занесе в леглото, а и искаше, защото бе много, много уморена. Но вместо това той тръгна към външната врата.
— Къде отиваме? — попита тя уморено.
— При баба ти. Мисля, че е време целият този маскарад да престане. Мисля, че вече е време да получим отговор на някои въпроси.
ГЛАВА 29
Вече се бе развиделило, когато Майк се върна в стаята на Макси. Не бе напускал дома през нощта. Остави Саманта при баба й, като каза на Макси, че трябва да й каже истината. Каза, че животът е твърде кратък, твърде непредсказуем, за да продължават да се правят, че не знаят коя е. Беше ядосан, че казва нещо, което би трябвало да премълчи, но Сам се нуждаеше да има баба си, колкото се може по-дълго, а и Макси се нуждаеше от Сам.
След като им каза всичко това, той ги остави сами, а те говориха цяла нощ. Той спа много малко върху едно твърдо легло, в стая, наричана евфемистично „помещение за гости“. Майк не знаеше за какво са си говорили часове наред, но всеки път, когато влезеше в стаята през нощта, те все още разговаряха.
— Как е тя? — попита той, когато влезе, виждайки как Сам се е свила в прегръдките на Макси. Не беше се бръснал, все още носеше дрехите, с които беше при Уолдън, вече измачкани и мръсни. Погледна усмихнат Сам, която спеше, както спи човек след голям емоционален стрес — леко отворени устни, пресечено дишане, а крайниците й отпуснати като на малко дете.
Той се приближи.
— Нека да я взема. Тя е тежка и ръката ти сигурно е изтръпнала.
За миг Макси го погледна така свирепо, че той отстъпи назад. Когато се съвзе от уплахата, й се усмихна.
— Е, предполагам, че не е чак толкова тежка.
Макси се изкикоти объркано.
— Не, не е толкова тежка. Бих искала да можех да я държа, когато е била дете. Бих искала да можех да съм до нея след…
— След смъртта на майка й?
Макси извърна поглед, тъй като знаеше, че смъртта на Алисън бе по нейна вина, защото, ако не се бе омъжила за Кал, родът Елиът нямаше да има нищо общо с Док и Сакатия.
— Лекарят й би инжекция, за да може да поспи — каза тя. — Той не искаше, но другите обитатели на дома го принудиха — тя се усмихна и погледна Майк с обич и благодарност. — Откакто купи книгите, игрите и всички останали неща за този дом, без да отбелязвам това, което направи с моята стая, мисля, че тези хора са готови на всичко за теб. За тях си нещо средно между светец и супермен.
— Не позволявай на Сами да те подведе. Това не беше моя идея. Преди да я срещна водех типичния живот на висшист. Прекарвах дни наред, мислейки как да увелича и без това огромното количество пари, което имах. Нощи наред се търкалях в леглото с разни хубавици, без да давам за тях и пукнат грош.