Галейки ръката на Сам, Макси сложи другата си на бузата й. Тази сутрин Макси изглеждаше по-възрастна, тази сутрин, отколкото при първата им среща. Саманта й бе разказала за убийството на Алисън и това я бе съкрушило.
— И сега животът ти е по-различен?
Майк се приближи до леглото, за да махне кичур коса от челото на Сам.
— Сега животът ми е много различен. Сега се чувствам сякаш той е… това е някак старомодно.
Очите на Макси блестяха.
— Обичам старомодните неща, особено ако се отнасят до внучката ми.
— Сега се чувствам, сякаш животът ми има смисъл, цел. Не знам дали има смисъл да го казвам, но мисля, че цял живот съм чакал Сам. А ти знаеш ли нещо за това? Мисля, че баща й е знаел, че чакам…
— Дейвид — каза меко Макси. — Моят красив син. — Тя погледна за миг настрани. Очите й бяха влажни. Мислеше си за всичко, което бе загубила — сина си, внучката си, а ако беше в Луизвил през 1975-а, сигурно щяха да убият нея, а не майката на това красиво младо момиче.
Майк взе ръката на Макси от рамото на Сам и я задържа в своята.
— Дейв не ми позволи да се срещна с дъщеря му. Тогава си помислих, че е доста странно да иска аз да си тръгна, преди тя да пристигне, особено след като ме бе накарал да живея в нейната детска стая вместо в стаята за гости. — Майк спря за миг, тъй като едва сега разбираше всичко, разбираше, че за Дейв времето бе спряло в онази студена февруарска сутрин, когато жена му е била брутално убита. И като последствие времето бе спряло насила и за жизнената му малка дъщеря.
— Дейв е избрал първия съпруг на Саманта — каза Майк, гледайки Макси право в очите.
Нужно й бе малко време, за да проумее какво иска да й каже.
— И сега мислиш, че пак той те е избрал за Сам — това беше твърдение, а не въпрос.
— Да. Дейв непрекъснато повтаряше, че иска аз да поправя това, което той й е сторил. Срам ме е, но за, миг си помислих, че той я е закачал. Но сега мисля, че той е имал предвид, че не е избрал най-подходящия, мъж за неин съпруг. Когато се връщам назад, спомняйки си първата ни среща, явно Сам е помислила, че аз съм поредният избраник на баща й и вероятно това бе, причина за вътрешната й враждебност към мен. Баща й и направил лоша услуга с първия си избор.
Макси му се усмихна, сякаш за да го подразни.
— Но не е свършил толкова лоша работа втория път?
Майк не отговори на усмивката й.
— Той едва не е направил фатална грешка. През първия месец, когато Саманта живя с мен, аз я оставих да стои сама в стаята си. Не знам какво щеше да се случи, ако една моя приятелка, Дафни, не бе отбелязала, че Сам е… е… — той пое дъх — Мисля, че вероятно е била на ръба на самоубийството.
Макси стисна силните му млади пръсти в потвърждение.
— Компенсирал си загубеното — гласът й стана по-ведър. — А сега когато си герой спасител, как се чувстваш? Сякаш си извършил някакво голямо хуманно дело?
При тези думи Майк се изсмя толкова силно, че Саманта се стресна в съня си.
— Отначало беше така. Чувствах се като мъченик. Помагах й, спасявах я от самата нея, а това неблагодарно момиченце дори не легна с мен за благодарност.
Макси се засмя.
— Но се справи и с това, нали?
— Тя се справи. Тя се справя с всичко. Тя ме накара да разбера колко самотен съм бил в последните няколко години и колко отегчен съм станал от всичко наоколо. Сам гледаше на живота, сякаш бе нещо ново и чудесно. Трябваше да я видиш, когато пазаруваше. Това е нещо толкова обикновено, но за нея бе, сякаш изследва нова планета. Предполагам, че човек, който не е преживял това, което й е минало през главата, никога не би могъл да оцени истински хубавите моменти от живота. — Той погали бузата на Сам. — Трябваше да я видиш на пикника, организиран от семейството ми. Тя си пасна с тях, сякаш е била родена в това семейство, а децата я обикнаха. Децата не обичат лошите хора, те ги усещат, а тя и малката ми сестра бяха непрекъснато заобиколени от деца.
Майк се отдръпна от леглото и се загледа във викторианската картина с невъзможно идиличен пейзаж, но Макси бе сигурна, че той не я виждаше.
— Тя разказа ли ти за пикника? — попита той.
— Малко. Изглежда, е прекарала добре. — Дори и Саманта да й бе разказала час по час какво се е случило, тя не смяташе да му казва, защото бе явно, че той желаеше да й каже нещо и тя искаше да го чуе.
— Бях много ядосан на майка, че е организирала този пикник, защото знаех, че Сам бе оглеждана и оценявана. Каза ли ти, че имам брат близнак, с когото си приличаме като две капки вода?
— Не.
Майк я погледна и се усмихна.
— Не ти е казала, защото това няма значение за нея — той спря за миг. — Всички неща, които са били важни за другите — би могло да се каже, нещата, които създават точна представа за мен — сякаш нямат значение за Сам. Тя не се интересува от парите ми или че имам близнак. Да имаш брат близнак, е добре понякога, но от време на време имаш чувството, че не си уникален, единствен, а за разлика от всички останали, си просто част от един човек. Това бе една от причините, поради които дойдох в Ню Йорк. Уморих се да живея в малкия град, а роднините ми постоянно да ме питат кой от двамата съм — той спря за миг и прокара ръка по полираната повърхност на масата. — Има една приказка в моето семейство, тъпа и нелепа приумица, не знам от кога съществува, която казва, че ще се ожениш за този, които може да различи двама близнаци.