Когато Майк не продължи, Макси го погледна опитвайки се да разбере какво иска да каже.
— Семейството ти дойде тук, за да види дали Саманта може да те различи от брат ти? Това ли беше изпитът?
— В известен смисъл, да. Преди около пет години брат ми Кейн се обади на майка ми от Париж и й каза, че се влюбил в красива французойка и ще се ожени за нея. Майка ми го поздрави, после затвори телефона и ми каза да се кача на самолета и да отида в Париж да се запозная с нея. Не каза защо, но не беше нужно. Защото и двамата знаехме причината.
— Ти трябваше да разбереш дали бъдещата ти снаха може да те различи от брат ти?
— Да.
— И успя ли? — попита Макси.
— Не. Кейн не знаеше, че идвам, така че отидох на адреса, където живееше. Оказа се, че това е къщата на родителите й. Почуках, но никой не ми отговори. Отидох в градината отзад и тя беше там — толкова красива, колкото Кейн я бе описал. Щом ме видя, тя скочи от стола, прегърна ме и ме целуна невероятно страстно. Докато Кейн се върне, тя почти ми бе скъсала ризата.
— Брат ти ядоса ли се, когато те завари в такова положение с годеницата му?
— Не, ние не сме такива. Той разбра какво се е случило, но не можеше да ме погледне в очите, защото много добре разбра, че тя не успя да ни различи тогава, а и въобще след това. Всеки път, когато заставах до нея, ме питаше дали съм Майк или Кейн.
— Какво стана с нея? Говориш, сякаш е в миналото.
— Загина при една катастрофа и Кейн бе смазан. Беше луд по нея, но…
— Но какво? — попита Макси.
— Семейството ми никога не пожела да се срещне с нея. Сякаш бяхме обладани от усещането, че тя умря, защото не бе за Кейн, не го бе опознала истински, ако мога така да кажа.
— Какво се случи на пикника?
Майк й се усмихна.
— Сам разбра, че брат ми е друг мъж. Позна го веднага, но мисля, че Кейн не успя да го повярва напълно. През целия ден я изпитваше. Вървеше зад нея и слагаше ръка на рамото й, но Сам само поглеждаше ръката му, явно го усещаше кой е и казваше нещо като: „Какво искаш, Кейн?“ Казваше го с доста груб тон — Майк се усмихна още по широко. — Не мисля, че тя харесва много брат ми.
— Какво мисли той за нея?
Майк се замисли за миг и си спомни как Кейн гледаше Сам и децата, как я гледаше на пикника.
— Ако утре умра, той ще й предложи да се омъжи за него, ще я моли да се омъжи за него. — Майк сложи ръце в джобовете си. — Кейн ме накара да разбера колко съм щастлив и колко много Сам е моя. Ако не се беше появила в живота, сигурно щях да се оженя за някоя като последната ми приятелка, после да се оставя на течението, нито щастлив, нито нещастен, но усещайки се леко неудовлетворен.
Макси се протегна и взе ръката му в своята.
— Ти сякаш отговаряш на молитвите ми. Най-голямото ми желание е да напусна този свят, знаейки, че внучката ми е с човек, който я обича и ще се грижи за нея.
— Не се тревожи за това. Обичам я много повече, отколкото можеш да си представиш. Не мога да си спомня какъв бе животът ми, преди да я срещна. Замислих се наскоро и не можах да си спомня какво съм правил — той се усмихна. — Може би, както казах, съм чакал тя да дойде, чакал съм съдбата и Дейв Елиът да ми я доведат.
Той огледа стаята, пълна с антики и картини, постлана с килим, и разпери ръце.
— Всичко това е нейна работа. Знаеш ли какво прави? На всеки десет минути ми казва „Благодаря“, и всеки път, когато го казва аз се чувствам виновен. Всичко, което направих, е да й дам някакви пари, което мога да си позволя, но тя дава много от себе си. Дава го на мен, на тебе, на самотния ми брат и неговите диви деца. Дори и когато мислеше, че ме мрази, тя се тревожеше за мен, когато главата ми бе разбита.
— И какво смяташ да правиш с нея?
— Първо, смятам да забременее.
Макси се изсмя толкова силно, че стрелката на апарата й започна да играе, сякаш също се смееше.
— Ти си един лош млад мъж.
— Нещо като дядото на Сам? — той понижи глас. — Някой като Майкъл Ренсъм.
— Откога знаеш?