— Когато я съблякох. Тя имаше същия белег по рождение, какъвто имаше чичо Майк — той я погледна. — Каза ли й?
— Да, казах й. Казах й всичко, което би трябвало да знае. Искам да я отведеш. Заведи я в този град в Колорадо и я пази.
— Твърде много сме вътре в играта. Много хора мислят, че сме напипали гореща следа и ще намерим парите на Сакатия. Майка й не беше на сигурно място в Кентъки и Сам няма да е защитена в Колорадо.
— Какво смяташ да правиш? — имаше страх в гласа на Макси.
— Ще разнищя цялата тази история. Ще разбера какво се е случило в онази нощ. Ще открия истината, цялата истина.
ГЛАВА 30
Около три дни Майк се държа със Саманта, сякаш бе направена от стъкло. Тя не говореше нищо, само отговаряше кратко на въпросите му, не ядеше почти нищо, не се интересуваше от нищо, нито от книги, нито от компютри, нито от секс за най-голямо негово съжаление.
На четвъртия ден той реши да използва тежката артилерия — синовете на Кейн. В шест сутринта вратата на спалнята им се отвори и Майк и Саманта бяха събудени от две летящи телца, крещящи: „Сами, Сами!“
Кейн стоеше на вратата и ги гледаше — Сам, прегърнала двете мръсни момчета, които я целуваха горещо, докато Майк се опитваше да махне обутите им крака от лицето си.
— Кога започват репетициите? — попита Кейн.
При този въпрос Майк скочи от леглото и избута брат си от стаята. Едва след като изкъпа близнаците, нахрани ги и ги изпрати в градината, Сам попита Майк.
— Какви репетиции?
Това бе първото нещо към което тя прояви интерес. Майк много искаше да й каже, но същевременно се страхуваше да й обясни какво има предвид. Той много добре знаеше, че е изгорил всички мостове зад себе си и няма връщане.
— Мислих си какво може да се направи да разберем какво се е случило през онази нощ на 1928-а — каза той. — Мисля, че хората, аз също, искат да те защитят и правят всичко възможно да скрият това, което знаят. Но аз осъзнах, че ти няма да си в безопасност, докато всичко не приключи, докато не се разкрие всичко, което се е случило онази нощ.
Саманта седна на масата срещу Майк и брат му и дълго се взира ту в единия, ту в другия чифт кафяви очи. Говореха за прикривани неща, за лъжи.
— Искам да чуя всичко, всяка подробност, без да скривате нищо.
Майк и Кейн започнаха да говорят един през друг.
— Франк купи клуба на Джубили, Джени вече купува мебели, за да го обзаведе. Татко ще доведе гангстери, Вики си взема отпуска, за да ушие дрехите. Мама ще се погрижи за храната, а ти ще пееш заедно с Орнет, а Х. Х. ще играе дядо си, а…
При споменаването, че ще пее с Орнет, тя стана, застана пред тях и ги накара да обяснят. Беше й интересно, че Кейн започна да обяснява. По очите на Майк личеше, че се тревожи как ще реагира тя на тази негова идея.
Кейн, който, доколкото тя разбра, бе наясно с всичко, което бяха научили около Макси и Док, й обясни, че всички участници в тази история лъжат.
— Джубили няма да каже това, което знае, Х. Х. няма да проговори, Макси също се страхува да ни каже, Док разказва нещо, но никой не му вярва.
Майк бе измислил начин, по който да реши тази главоблъсканица. Той, семейството му и Сам щяха да възстановят събитията от дванадесети май 1928-а. Щяха да построят наново и обзаведат клуба, както е бил през нощта на касапницата, и да преиграят цялата история с изстрелите и всичко останало.
След тези кратки обяснения Кейн седна и се заслуша в подробностите, които Майк разясни на Саманта.
Двамата братя си бяха говорили дълго предната нощ и Майк му бе разказал за това, което е преживяла Саманта. Как е била добро малко момиче след смъртта на майка си, едно мило дете, което не е причинило нищо лошо на никого, никога не е молила някого за помощ и като резултат — никой не й е помагал. Правила е всичко възможно да угоди на баща си, дори се омъжила за човек, когото, сега бе сигурна, че никога не е харесвала. Бе правила всичко, за да задоволи изискванията на съпруга си и се е ядосвала на себе си, а не на него, когато не е успявала да му достави удоволствие.
Сега Майк разказваше на Саманта, че иска да възстанови това, което се случило онази нощ преди толкова години, за да успее да завърши книгата си. Но истината бе, че той искаше да шокира Саманта, като я накара да осъзнае какво са й сторили. Искаше да я предизвика да изрази тъгата, скръбта и най-вече яростта си.
След като разказа на Кейн какво се е случило със Саманта, Майк му обясни, че след всяко едно от тези ужасяващи разкрития тя се скрива в себе си за няколко дни и след това се държи, сякаш нищо не се е случило. Години наред животът й е бил един непрекъснат низ от нещастия, толкова много, че повечето хора не биха издържали. А тя не само е оцеляла, но и се е връщала към ежедневния си живот, сякаш нищо не се е случило. Майк каза, че ако единствената му цел е да научи какво е станало онази нощ, то Макси би могла да им разкаже всичко. Но той си представяше как Саманта ще седи мирно и тихо, облечена в някой от красивите си костюми, с които бе толкова горда, ще изслуша мълчаливо цялата тази неописуема трагедия, после ще стане и ще каже: „Къде ще отидем да вечеряме?“ Нямаше значение какво е казала Макси на Сам, нито пък колко голямо е злото, но Майк бе сигурен, че Сам ще поеме информацията, ще потисне чувствата си и ще продължи живота си, външно непроменена.