Майк се страхуваше, че след време, може би след двайсет години, тя ще заприлича на онези жени, които, ставайки на петдесет, след като са водили привидно нормален живот, изведнъж искат да се самоубият. Ако са в състояние да издържат, те трябва най-накрая да се срещнат лице в лице с отвратителните неща, които са преживели в детството си, случките, които са си забранявали да преживеят, когато са се случили.
Майк се страхуваше за Саманта, страхуваше се какво ще стане с нея, ако не проумее, не усети яростта, която се крие в нея. Страхуваше се, че ако не избухне като вулкан сега, това ще й се случи по-късно. Най-важното бе, че Саманта трябваше да преживее това, което бе потискала години наред.
Затова той организира тази възстановка, казвайки на Саманта, че причината е, че иска да знае какво се е случило онази нощ. Но Кейн знаеше много добре, че ако зависеше от Майк, той щеше да зареже всичко и не би искал да чува повече за Док и Макси. От доста време Майк бе загубил интерес към това, което се бе случило толкова отдавна, и единствената причина бе Саманта и нейното спокойно бъдеще. Той усещаше, че ако има начин да помогне на Саманта, да й даде това, което й е нужно, той щеше да го направи без значение какви средства, колко време щеше да му струва и колко хора трябва да наеме.
Не му беше лесно да я накара да участва в представлението. Съмняваше се, че това ще бъде мъчение за нея, но усещаше инстинктивно (на Кейн му бе ясно, че това бе просто дълбока всеотдайна любов), че това е единственият начин Саманта да намери спокойствието, от което се нуждаеше.
Той знаеше, че единственият начин да я накара да участва, бе да я излъже, колкото и ужасно да му се струваше. Не можеше просто да й каже, че гледката на кръвта както и цялата кървава истина — как един гангстер е избивал семейството й, е добра за нея. Обясняваше й, че представлението ще бъде една малка игра, с която ще намери занимание на роднините си и която ще забавлява всички.
Майк лъжеше, а Кейн знаеше, че Сам много често го обвиняваше за това, но, също така бе уверен, че няма да се съгласи да участва, ако разбере, че всичко това се правеше заради нея. Би го направила заради Майк, но не и заради нея самата.
Кейн слушаше мълчаливо как Майк сипеше купища лъжи, убеждавайки я, че Джубили крие нещо, Х. Х. знае повече, отколкото им е казал и че ако той открие отговорите на въпросите, които го тормозят, той ще изпълни задължението да напише книгата си. Но Кейн знаеше много добре какво правеше брат му и се гордееше с него, както никога досега. Гледаше го с кафявите си очи, пълни с гордост и обич. Майк го забеляза и много добре разбра, както винаги, какво мисли неговият брат-близнак. Обърна се леко настрани, изчервявайки се, но доволен от отношението на брат си.
След като изслуша Майк, Саманта почувства, че трябва да седне.
— Кого ще използваш за публика? — попита тя с широко отворени от учудване очи. — Как ще намерим достатъчно актьори, които да участват? И дори да ги намерим, ще ни трябват месеци репетиции? — не посмя да каже, че Макси сигурно няма да е жива след толкова време.
— Ще извикаме роднини — отвърнаха в един глас Майк и Кейн, нещо, което, както тя започна да усеща, често правеха. — Ще използваме манекени.
— Майк — каза Саманта, опитвайки се да бъде убедителна. — Ще са ни нужни около стотина души и те ще се нуждаят от дрехи от двайсетте години. Това ще струва…
— По дяволите, ще накараме Монтгомъри да платят или пък Франк. Франк може да купи някое ателие за костюми в Лос Анджелис и после да започне да печели пари от него. Нещо нормално за него. Не се тревожи за парите.
Саманта сведе поглед към ръцете. Споменаването на Орнет я караше да се чувства малко неудобно.
— А кой ще свири?
— Ще помолим Джубили да ни помогне за музиката.
Тя ги погледна невярващо.
— Джубили е на сто и една години!
— И почти побъркан! — отвърна Майк. — Ако можем да го измъкнем от опърничавата му дъщеря, обзалагам се, че ще му е приятно да ни помогне.