Саманта искаше да им каже, че самата идея я ужасява. Не само мисълта, че трябва да пее много, нито че трябваше да се опитва да играе пред повече от стотина души. Това, което я тревожеше, бе насилието през онази нощ. Нощ, в която са били убити хора, заради която бе убита майка й, а баба й е прекарал живота си, криейки се заради това, което се е случило тогава. Не беше сигурна, че желае да погледне злото очи в очи.
Майк забеляза колебанието й. Пресегна се през масата и хвана ръката й.
— Мисля, че идеята за шоуто ще се хареса на Джубили и на Х. Х. който с неговата татуировка ще бъде най-големият жив актьор в представлението, а може би Макси, след като види приготовленията и представлението, ще се отпусне и ще разкаже всичко.
Саманта го погледна.
— А Док?
Майк не отговори веднага.
— Док ще наблюдава всичко.
Саманта се изсмя.
— Вече си представям поканата: „Мис Саманта Елиът и нейната трупа ще са щастливи да присъствате в клуба на Джубили, където ще се възстанови най-ужасната нощ в живота ви“.
Майк и Кейн не помръднаха, но Саманта усещаше, че има нещо.
— Майк — каза тя меко. — Как ще го накараме да дойде?
— Остави тази грижа на мен — отвърна той покровителствено.
Но Кейн не я излъга. Той, разбира се, нямаше и защо да крие нещо или да лъже, защото не бе като Майк. Майк знаеше, че ако й се случи нещо, животът му ще свърши. Освен това Майк много добре познаваше страстта на Сам да си пъха носа там, където не й е работа.
— Ще го отвлечем — каза Кейн.
Саманта кимна, защото точно това си бе помислила, когато Майк й каза, че Док ще е там.
— Какво сте направили досега? — попита тя, тъй като си спомни, че в последните дни, докато тя тъгуваше и преживяваше наново смъртта на майка си, Майк беше доста зает.
Този път Майк и Кейн се спогледаха и в погледа на Майк прозираше гордост, сякаш бе казал на брат си, че Саманта е най-смелия човек, когото познава.
Когато започнаха да говорят, тя разбра какво бе нужно още да се прави. Например кой щеше да играе Док и как е изглеждал той като млад. Къде щяха да се събират, за да уточняват подробностите, къде са отседнали родителите му, като тя се надяваше да не са в хотел.
Кейн се облегна назад и пиеше спокойно кафето си, слушайки как Майк и Сам се карат, защото тя искаше роднините му да се преместят в къщата.
— Те са абсолютно щастливи в хотелите им. Имат румсървис, чистят им всеки ден. А аз имам нужното ми спокойствие.
— Целият Ню Йорк има румсървис! — тросна му се Саманта. — А къде е отседнал брат ти? Твоят брат-близнак и неговите мили деца?
— Тези хлапета са всичко друго, но не и сладки — почти изкрещя Майк. — Тази сутрин вече изпасаха половината ми рози, а единият изкопа такава дупка в градината, че в нея можеш да вкараш кола. Ако ги пусна в къщата, те ще я разрушат!
— О, така ли? — каза тя с присвити устни. — Това е твоята къща, твоите роднини, аз нямам нищо мое, нито дори горния етаж. Да трябваше да го разбера още в началото. Аз съм просто твоя наемателка и нямам никакви права.
При тези думи Майк я прегърна.
— Скъпа, нямах това предвид. Разбира се, че имаш права. Ако искаш всичките да са тук, братовчеди, който и да е, можеш да ги поканиш.
Саманта погледна през рамото на Майк към Кейн и му намигна. Може да използва мръсни номера в схватката, но все пак победи, а и нали това беше важно. Кейн вдигна чашата си за поздрав.
ГЛАВА 31
След като преодоля първоначалното си отвращение от възстановяването на този момент от миналото, Саманта започна да работи с настървение. Първото, което направи, бе да покани всички, които щяха да изпълняват ключови роли, на вечеря и среща да уговорят подробностите.
— Аз ще готвя, — каза тя, при което Майк започна да се хили, отбелязвайки, че това вероятно означава да натиска бутоните на телефона, докато й се схванат пръстите. Саманта не обърна никакво внимание на приказките му, а подаде на двамата един огромен списък за покупки.
Вечерта, когато роднините на Майк пристигнаха, къщата миришеше на люти чушлета и месо. Майк, Кейн и близнаците бяха прекарали целия ден с командите на Сам, сякаш бяха в армията — даде им да режат лук, да пекат чушки, да ги белят, а на децата — да ронят хляб за пудинга.
Всички пристигнаха гладни. Майк наля питиетата и започнаха да обсъждат възстановката на събитията в онази далечна нощ.
Джубили също пристигна заедно със своята сивокоса внучка, но я отпрати след първите пет минути и остана само с Орнет.
Едва когато всички ядяха, възклицавайки при всяка хапка, колко е горещо и лютиво и не могат да го ядат, пресягайки се едновременно с това за допълнително, Саманта разбра, че това събиране ще свърши работа. Хората се поотпуснаха и започнаха да говорят за онази нощ. Джубили каза, че този, който ще режисира действията на хората на Скалпини, трябва да се консултира с него. А Х. Х. (на събирането бяха допуснати само по-големите деца и те бяха очаровани от татуировката му) каза, че трябва да поговори насаме със Саманта.