Выбрать главу

В разгара на вечерта, когато вече бе толкова шумно, че всички едва се чуваха, външната врата се отвори и влезе Блеър. Каза, че е довела Макси с леглото й и подвижен стенд за апаратурата.

— Опитах се да я убедя да не идва — каза загрижено Блеър. — Но тя настоя и ми се примоли. Е, има ли някаква храна?

Известно време Джубили и Макси бяха оставени да си подържат ръцете и да се погледат, споделяйки тайни, за които другите можеха само да гадаят. Сам и Майк бяха изненадани, когато разбраха, че Х. Х. познава много добре Макси. Дори нещо повече, уважението, с което се отнасяше към нея, бе толкова голямо, сякаш говореше със своя Господ или с някакъв свещен призрак.

— Кой ще играе Док? — попита Сам на висок глас, сложила ръка на рамото на баба си, стараейки се да разбие тъжното настроение, което бе обхванало присъстващите, тъй като Макси от ден на ден изглеждаше все по-зле. — Разбира се, ще ни е много по-лесно, ако знаем как е изглеждал Док тогава?

С тези думи Макси бе въвлечена в разговора. По пътя към къщата Блеър бе разказала на Макси какво възнамеряват да правят, така че тя бе наясно с нещата.

Блеър каза на Майк, че кръвта по роклята на Макси е А положителна, най-разпространената кръвна група. Така че би могла да е на всеки един от простреляните през онази нощ. Но не бе кръвта на Майкъл Ренсъм, тъй като неговата е О положителна.

След Макси се появи Дафни с шест нейни приятелки. Видът им предизвика шушукане сред гостите, тъй като те изглеждаха като туристи от Тексас, дошли в Санта Фе, облечени в блестящи рокли с плисета, с черни и бели кожи по раменете им. След като Саманта ги представи на гостите, Майк обясни, че те ще играят балета и поддържащи вокали на Сам. Един от по-младите братовчеди на Майк бе зяпнал Дафни. Когато преодоля първоначалното си вцепенение, той попита Вики дали може да вземе мерките на Дафни и приятелките й за костюмите. Вики погледна към тавана, но едно от момичета каза, че няма нищо против всички момчета да им вземат мярка — така ще се чувстват като учителки.

Когато Саманта показа дрехите на Макси, Рейни отбеляза:

— Чудесни обувки — и всички се засмяха.

Сам попита защо се смеят и й бе обяснено, че майката на Рейни умира за обувки и има цяла стая пълна с различни чифтове.

— Кой номер? — попита Сам съвсем сериозно, което предизвика още по-голям смях.

Ядяха пудинг и кифли с мармалад, докато определяха ролите и обсъждаха как ще репетират. Някои щяха да помагат на участниците, като например Вики — за дрехите, а после щяха да са сред публиката. Джили щеше да е консултант по история за този период и щеше да отговаря на въпроси от сорта какво да носят, как да се държат, какъв жаргон да говорят. Изучаването на жаргона се оказа нужно, когато един от братовчедите на Майк каза, че думата „груви“ идва от двадесетте.

Само веднъж през цялата вечер Саманта се замисли дали да не захвърли всичко — когато бащата на Майк, Йън, заговори за тренировките с оръжието. Той забеляза изражението й и й обясни, че оръжията няма да са по-истински от тези във филмите, но тя си спомни за един актьор, който загинал от изстрел на пистолет с халосни патрони.

По-късно, когато повечето от гостите си бяха тръгнали, Саманта бе похвалена за изключителните й готварски умения.

— Не съм бил в Санта Фе — каза Йън, стоейки на прага. — Но си спомням, че някой спомена, че е доста изискан малък град.

— Не бих казала точно изискан — отвърна Саманта, без да се усмихва. — Но булките регистрират бижутата си в общината.

Йън се смееше, докато слизаше по стълбите, а Пат и Сам се уговаряха те да се преместят при тях на следващия ден. Преди да тръгне, Пат целуна Сам по бузата.

След като всички си тръгнаха, Макси и Блеър отидоха в болницата, Кейн и момчета се прибраха в хотела, за да се върнат сутринта, Саманта погледна Майк и той нея.

В следващия миг бяха един върху друг, любейки се на пода във фоайето, после в дневната, в библиотеката, чувствайки се, сякаш не са се виждали от месеци. В страстта си Майк извиваше Саманта в най-невероятни пози, но годините по аеробика й помагаха да се справя. Заспаха на пода в трапезарията и се събудиха по малките часове, схванати. Прозявайки се Майк отбеляза, че трябва да се преместят в спалнята, но Сам каза, че иска да се изкъпе. Усмихвайки се, Майк я занесе в банята.