Ужасно бе, мислеше си Саманта, да репетираш с Орнет Джонсън. Никога досега не бе срещала такъв фанатик. Нарече го така, когато той й каза, че е твърде бяла, за да пее блус. Думите му предизвикаха шепот из стаята. Според Орнет фанатици можеха да бъдат само белите и тази идиотщина вбеси Саманта.
Когато Майк влезе в стаята за почивка в старческия дом, намери Саманта стъпила на един стол да крещи срещу Орнет, а той й отговаряше. Макси и Джубили гледаха отстрани с възхищение.
— Кой победи? — попита Майк, сядайки до Макси.
— Бих казала, че са наравно, нали Джуби?
— Да. Мисля, че Орнет си намери майстора.
Майк се наведе към тях и каза, че е уредил един музикален продуцент да дойде и чуе Орнет.
— Не се знае какво ще стане, но поне ще го чуят.
Джубили кимна усмихнат, бутна Макси и й каза, че Саманта току-що е нарекла Орнет расист, и те трябва да наблюдават шоуто както останалите обитатели на дома.
Една сутрин, два дни преди представлението Саманта повърна.
— Нерви — каза тя на Майк, докато той й слагаше кърпата на челото. Както и преди той я държа, докато свърши, след което, усмихвайки се хитро, й предложи закуска, което пак я изпрати в тоалетната.
Около десет тя се чувстваше по-добре. Хапна сандвич и сок, взе витамините, които Майк й даде.
— Как вървят уроците по танци? — попита тя с хитра усмивка.
Бяха й нужни четири дни, за да принуди Майк да й каже как се готви за ролята на Майкъл Ренсъм. Когато най-накрая и обясни, тя направи такава мъченическа гримаса, че той не се сдържа и се разсмя. Майк взимаше уроци в танцувален салон.
В единадесет те отидоха при Макси и той изчака три часа навън, докато Макси разказваше на Сам всичко, което знаеше за онази вечер на 1928-а. Сам излезе пребледняла, а устните й бяха сухи.
— Разбра ли? — попита Майк и взе ръката й.
— Да — отвърна тя. — Повечето, но не всичко — гледаше Майк със стиснати устни. — Този мръсен старец — каза тя и Майк разбра, че това се отнася за Док. Бе сигурен, че тя би започнала да ругае, но просто нямаше думи да изрази това, което чувстваше.
Всичко бе толкова изпипано, че не можеше нещо да не се пропука. И това, естествено, се случи. Сутринта, ден преди представлението, се обади Кейн и каза, че единият от синовете му е болен. Каза, че не е нищо особено, но Сам усети тревога в гласа му.
— Блеър е с него и каза, че не е нещо сериозно, но не искам да го оставям сам. Майк ще може ли да вземе татко или Франк, за да отидат да…
— Да вземат Док? — довърши вместо него Саманта.
— Да — отвърна Кейн с въздишка, мечтаейки Саманта да не знае толкова много. — Татко знае какво да прави.
Сам затвори телефона, извика Майк от библиотеката и му предаде думите на Кейн.
— Добре, аз ще доведа Док — каза Майк и тръгна към вратата, но Сам застана на пътя му.
— Идвам с теб.
— Ха-ха, ха-ха — каза Майк, но в гласа му нямаше хумор. Той се пресегна към бравата.
Сам сложи ръката си върху дръжката.
— Майк, изслушай ме, моля те. Знам какво сте направили с Франк и въобще не се опитвай да ме излъжеш. Брат ти мисли, че с пари може да се купи всичко.
— При Франк обикновено се получава.
— Знам, че е подкупил телохранителите на Док.
— Не беше много трудно, след като той не им бе плащал от седмици. Док ги държи с обещания за големите пари, които ще дойдат от Европа, но мисля, че се е провалил. Франк не откри нищо за каквито и да е пари, които да идват откъдето и да е.
— Кого е питал? Приятелите си от Уолстрийт?
— Парите са пари навсякъде. Франк пита на места, за които не би и желала да знаеш.
— Малката Сам е твърде тъпа, за да й се казва всичко.
— Скъпата малка Сам, чийто живот е в опасност — изстреля Майк в отговор.
Саманта се успокои и го погледна.
— Колко от телохранителите му е успял да подкупи?
— Повечето. Добре де, осемдесет процента. Не успяхме да открием трима, а и в къщата има персонал. Ще бъде опасно — той се наведе към нея. — Сам, тези хора носят оръжие.
Тя си пое дъх.
— Майк, аз съм дребна. Мога да се промъквам на места, където ти и яките ти братя не можете. Мога да се катеря по огради и дървета. Какво ще стане, ако двамата с баща ти се катерите по някое дърво? Кой кого ще вдига? А мен можеш да ме прехвърлиш като носна кърпа, ако е нужно.
— И да паднеш на красивата си глава!
— Не ме покровителствай! — тя сложи ръка на рамото му и продължи по-меко. — Майк, трябва да ме вземеш. Ако се случи нещо, Док няма да ме убие и аз ще мога да се защитя.
— И какво те кара да мислиш, че няма да те убие? Знаеш, че не си му внучка.
— Защото знам какво е станало с парите на Сакатия — каза тя. — А ако Док нарани един от нас, никога няма да види и пени от тези пари.