ГЛАВА 32
Трябваше да прескочат стената.
Когато оставиха колата, скрита в тъмнината под дърветата и отидоха до вратата, откриха, че е заключена. Първата реакция на Саманта бе да се качи в колата и да се върне в града. Според Майк Франк бе подкупил телохранителите и вратата би трябвало да е заключена.
— Нямаме време да се занимаваме с твоите страхове точно сега — каза Майк. Той се страхуваше за нея, но от опит знаеше, че може да вярва на брат си — Щом Франк е казал, че вратата трябва да е отключена, значи е така. Сигурно са объркали вратата.
До стената зад къщата имаше едно дърво със здрави клони, които висяха над градината. Майк се качи пръв, после помогна на Саманта. След като хвърлиха няколко парчета месо върху неокосената ливада, за да са сигурни, че кучетата са завързани, както и трябваше да бъде, Майк скочи. Саманта се хвана за клона и увисна на него. Майк я пое и я остави леко на земята.
— Бягай — нареди й той и тя си плю на петите.
Както им беше обещано, страничната врата към къщата бе отключена, а в коридора светеше дежурната лампа и те можеха да се ориентират и минават покрай мебелите, без да се блъскат в тях. Майк забеляза, че липсват няколко маси и столове.
Въпреки че бе почти полунощ и всички в къщата трябваше да са заспали, когато се промъкваха към кухнята, те чуха гласове. Притаиха дъх и минаха на пръсти.
Когато се качваха по стълбите, една от тях изскърца, щом Саманта стъпи на нея. След секунди един телохранител излезе и се загледа в тъмните стълби, но Майк спаси положението, като направо я хвърли на площадката, където тя се сви зад един шкаф, а Майк се залепи до една врата.
— Колкото повече остаряваш, толкова повече се изнервяш — чуха да казва някой.
— Нещо става тази нощ, усещам го — отвърна друг глас. — Мислиш ли, че старецът е добре?
— Мисля, че ще ни надживее — бе отговорът, а в гласа не прозираше любов към работодателя.
Когато мъжете се прибраха, Саманта изпусна дъха си и последва Майк, който й кимна да го последва. Той явно бе запомнил плана на къщата, защото знаеше точно къде да отиде и коя врата да отвори.
Док ги чакаше легнал в леглото. Не спеше, не четеше, просто ги чакаше. Облечен, седнал върху завивките, той само примигна, когато влязоха.
— Чух ви, докато се качвахте — каза той на Майк. — Никога няма да станеш добър безшумен крадец.
— Кражбите са твоя територия — отвърна Майк, после кимна към него. — Идваш с нас.
— Това и възнамерявах да направя. Искам да видя това парти, направено заради мен. Отдавна никой не си е създавал толкова главоболия в моя чест и не мога да пропусна такова нещо.
— Какво знаеш за нас? — изсъска му Саманта.
Той се обърна към нея и за миг кръвта на Саманта изстина, тъй като в тази мъглива светлина той не изглеждаше като сбръчкан старец, а като млад безстрашен гангстер, човек, на който никога не му пука от нищо.
— Нямаше да живея толкова дълго, ако не знаех какво става около мен. Знам, че сте подкупили повечето от телохранителите ми да оставят вратите отключени и да завържат кучетата — той се усмихна с отвращение. — Аз заключих отново вратата, не исках да успеете толкова лесно. А след седем минути ще пусна кучетата.
При тези думи Саманта се замисли дали тя и Майк да изчезнат колкото се може по-бързо, тъй като не й се искаше да бягат лудо, преследвани от кучета. Това явно бе минало през ума и на Майк, но преди да напусне стаята, той взе слабото тяло на Док на ръце и побягна надолу, взимайки по две стъпала наведнъж, а Саманта тичаше зад него. Когато двамата сънени мъже в кухнята излязоха да видят какво става на стълбите, и тримата бяха вече извън къщата.
Майк бягаше толкова бързо, че Саманта трудно успяваше да тича с него, но мисълта глутница кучета да тичат след тях, сякаш й даде криле. Нямаше представа къде отиват, но следваше Майк, сякаш животът й зависеше от това, както всъщност и беше.
Майк спря рязко и тя се блъсна с все сила в него, но той само се олюля леко. Пред него имаше тясна врата. Саманта, оглеждайки се нервно назад, я дръпна и откри, че е заключена с ключалка и шифър.
— Каква е комбинацията? — попита Майк човека в ръцете му.
Док просто се усмихна.
— Ако дойдат кучетата, първо теб ще хвърля на тях.
— Млади човече — каза Док, говорейки, сякаш намира на трон, а не е отвлечен, — ти си от този тип хора, който биха запазили живота на другия дори с цената на своя собствен.
Саманта се замисли, че независимо какъв беше Док той много точно можеше да разбере човешкия характер. Тя знаеше, че Майк наистина бе неспособен да направи нещо толкова ужасно — като да хвърли един старец на глутница кучета.