Саманта влезе тичайки в стаята на баба си. Бе уверена, че Макси ще е будна и ще я чака, тъй като знаеше какво смятат да правят Сам и Майк тази нощ.
— Успяхме — каза Саманта, докато се качваше на леглото на баба си.
Макси я прегърна.
— Значи той е тук.
— Да — отвърна Саманта и в следващата минута бе заспала.
Тук, помисли си Макси. Док беше тук, под един покрив с нея след толкова много години.
ГЛАВА 33
След като стоя цялата сутрин в тоалетната, освобождавайки се от вечерята от предната нощ, Саманта прекара останалата част от деня на представлението в облицования в кафяво козметичен салон на Източна Осемдесета, за да й направят прическата и да й обяснят как да си слага грима. Жените, които щяха да играят приятелки на гангстери, момичетата, продаващи цигари и келнерки бяха щастливи, бъбриви и развълнувани. Само Саманта бе мълчалива, докато седеше под сешоара и четеше последния брой на Ню Йорк Уомън.
Когато се върна в къщата на Майк, не успя да намери покой, нито някое тихо ъгълче, където да седне и да помисли за наближаващата вечер, тъй като къщата бе щабът на приготовленията. Съвсем естествено Пат Тагърт бе станала шеф на цялата група, както сама се наричаше.
— Отгледай една дузина деца и тогава ще видиш дали има нещо по-трудно на света — бе казала тя на Сам.
Една от спалните бе съблекалня и пробна, където се доправяха костюмите, друга бе гримьорна, където Вики и няколко специалисти помагаха на жените да си сложат грима. В две други стаи се даваха последни инструкции, в едната бе бащата на Майк, който обясняваше на актьорите си какво да правят. Когато Йън видя Сам да стои на вратата на неговата стая, без да се усмихне, си затвори вратата.
В късния следобед Саманта избяга в градината и се опита да остане насаме със себе си. Не можеше да обясни как се чувства — спокойна и разтреперана, развълнувана и отпусната. Искаше й се Майк да е с нея, но той бе извън къщата, вършейки свои дела, за които нямаше да й каже.
Когато момчетата на Кейн се появиха изневиделица пред нея, с книжки с приказки, тя вдигна поглед и се усмихна на баща им с благодарност. Взе ги в скута си и започна да им чете приказки.
Вече се бе стъмнило, когато Вики дойде и й каза, че е време да тръгват за клуба на Джубили и да се приготви за шоуто. Целуна момчетата за лека нощ и мечтаейки си да не се разделя с тях, Саманта тръгна към колата, която я чакаше отвън, за да я откара в Харлем.
Седмиците преди представлението, когато Сам репетираше с Орнет, а другите работеха, не й позволиха да види реставрацията на клуба на Джубили. Сега, когато влезе през задния вход, тя тихо се измъкна от Вики и отиде до залата, където застана скрита в сянката, за да види какво става.
Джени бе свършила великолепна работа. Той изглеждаше точно както през 1928 година. Всичко бе в тюркоаз и сребро, дансингът пред оркестъра сякаш бе облепен със сребърни листа. Зад него имаше малки масички, около стотина, покрити с тюркоазени покривки, а в средата на всяка една имаше малка лампа.
Оркестърът бе на подиум. Орнет бе пред тях, изключително красив в тукседото си, говореше на музикантите, държейки любимия си тромпет. Гледката накара Сам да се усмихне. Зад гневната му маска той бе сладур, перфекционист, който обичаше музиката повече от живота си, но и човек, който се страхуваше да се разкрие. Сега разгряваше състава с някаква джазова пиеса, но Сам знаеше, че скоро ще започнат да свирят блус. През 1928-а, щастливите богати времена преди краха на борсата, страната бе луда по блуса, но след краха хората искаха само песни, които да ги разведряват като „Щастливите дни отново са тук“. И затова певци като Беси Смит вече не бяха толкова популярни.
Саманта наблюдаваше от скривалището си хората, които започнаха да идват в клуба, жените, облечени красиво и пищно в дълги рокли. Модата от двадесетте би изглеждала на днешните хора безформена, но много малко от жените не показваха това, което имаха. Когато вървяха, роклите им се люлееха и развяваха по един много секси начин.
Две красиви жени влязоха заедно, а гангстерите им след тях. Мъжете изглеждаха сурови и самодоволни, дори доста самодоволни.
Саманта се дръпна малко по-назад, за да не могат да я видят, защото започваше да се чувства, сякаш е някакъв анахронизъм в дънките и в обикновената си блуза. Постепенно клубът се запълваше и Саманта все повече започваше да се чувства, сякаш е преминала назад във времето, тъй като тези хора бяха част от 1928-а.
Когато Майк влезе в клуба, Сам затаи дъх и се притисна до стената, докато го наблюдаваше как се движи из клуба. Явно познаваше много добре обстановката. Сигурно трябваше да усети поне малко ревност, защото Майк флиртуваше с всяка жена в клуба, но не се чувстваше така, защото този мъж не изглеждаше като нейния Майк, този мъж бе Майкъл Рансъм. Този Майк вършееше по различен начин в чудесно ушитото си тукседо и използваше предимствата на красотата си.