Видя го как отиде при едно парче — название, което много подхождаше на жената — твърде много грим, твърде глупаво държание, кикот, който можеше да се чуе в другия край на града, и според Саманта — твърде големи гърди, и я покани на танц. Изписквайки от удоволствие, жената стана, всъщност се изви, изправяйки се, успявайки да покаже големите си пищни форми. Преди да поеме ръката, която тя му подаде, Майк погледна към мъжа, който седеше на малката маса, за разрешение. Мъжът имаше голям корем и бе облечен в изключително безвкусен костюм, в черно и жълто. Поглеждайки над корема си, той кимна пренебрежително, сякаш беше крал, който изпълняваше нечия молба. На Саманта винаги й бе забавно, че един човек може да се чувства повече, защото е престъпник, сякаш е извършил нещо, което имаше някакво значение.
След като я придружи до сребърния дансинг, осветен така, че и Баба Яга би изглеждала красива на него, Майк взе жената в прегръдките си и започна да танцува танго. Саманта се стресна за миг и затаи дъх, тъй като разкри още една от малките лъжи на Майк. Той й бе казал, че въобще не е добър танцьор или не нищо повече от това да прегърне едно момиче и да го притисне до себе си. Но, докато го наблюдаваше. Сам разбра, че той бе великолепен танцьор. Чрез силата, която притежаваше, той бе в състояние да води една жена, която не можеше да танцува добре, така че да изглежда, че тя танцува великолепно.
Когато тангото свърши, Майк върна компаньонката си при нейния господар. След като го погледна за разрешение, Майк целуна ръката й.
— Ей, момче! — извика гангстерът, като повелително махна на Майк да отиде при него.
Без да реагира по никакъв начин на тази заповед, Майк отиде при гангстера, който пъхна една десетдоларова банкнота в джоба му.
Саманта трябваше да си наложи да не излезе от сянката. Как смееше този никаквец, чиято единствена слава бе, че се занимава с незаконни сделки, да се отнася така с Майкъл!
— Готова ли си?
Стресната, Саманта се обърна и видя Вики, която носеше симпатична, тънка рокля от синя коприна, на главата си имаше бели пера и колан, на който, Сам бе уверена, имаше истински диаманти.
— Да, готова съм.
Тя последва Вики до гримьорната, усещайки, че всяка измината минута започваше да губи чувството си за реалност. Когато Вики отвори вратата Сам бе уверена, че вече не се намира в деветдесетте. Дафни и другите жени тъкмо се обличаха, навсякъде имаше разхвърляни дрехи пред дългата, ярко осветена, с огледало над нея маса, по която бяха наредени безброй мръсни бутилки и кутии с грим.
— Лайла? — прошепна Саманта.
— Да, сладурче? — отвърна Дафни/Лайла и се обърна да огледа Сам. — Май ще е по-добре да се приготвиш. Нямаш почти никакво време до излизането — навеждайки се към нея, прошепна Лайла. — Не искаш да разочароваш Майк в последната вечер, нали?
Сякаш бе ударена в стомаха, Саманта си пое рязко дъх. Лайла не би трябвало да знае, че това е последната вечер на Макси в клуба.
Поглеждайки през рамо към другите момичета, Лайла прошепна:
— Не се тревожи, никоя от тях няма да те издаде.
Саманта, а не Макси, кимна.
— Роклята ти — каза Вики и когато Саманта се обърна, видя роклята на Макси. Не бе копие, както смятаха отначало, а оригиналната рокля. Майк й бе обяснил; че ще струва доста скъпо, така че Джили се свърза с Асоциацията на Моделиерите в Америка и чрез тях се намери човек, който да изчисти идеално дрехата.
Ръцете на Саманта трепереха, когато пое роклята.
— Бижутата са на масата, а бельото е зад теб.
— Успех — каза Лайла, докато другите се изнизаха от стаята, последвани от Вики.
Стоейки в средата на гримьорната с някога напоената с кръв червена рокля в ръцете й, сама в дългата тясна стая, Саманта усети, че започва да се тресе. Обръщайки се, видя дивана, покрит с женски дрехи — скъсани чорапи, блузи и обувки със счупени токове. В ъгъла имаше друг куп дрехи и Саманта знаеше без съмнение, че под него е скрита малката пътна чанта на Макси, в която бяха нейните и на Майк спестявания, около пет хиляди долара в стодоларови банкноти.
Все още трепереща, Саманта сложи роклята на облегалката на един стол и започна да се облича. Сложи си бельото на Макси. Както и преди, когато започна да слага дрехите на Макси, тя се почувства друг човек. Сякаш дрехите имаха магическото свойство да превръщат този, който ги носи, в друг човек. И това въобще не бе чудно, мислеше си Саманта, докато обличаше роклята. Това, на което роклята е била свидетел, бе достатъчно да я направи нещо повече от една обикновена рокля.