В началото на третата седмица Саманта откри доставките по домовете. Докато изнасяше три чанти с продукти от магазина, един от работниците й предложи да й ги доставят у тях. Доставките бяха безплатни. Трябваше просто да даде два долара бакшиш на момчето. Така че, ако бе заета, може да се обади в магазина, да поръча каквото иска и те ще й го доставят. Саманта си помисли, че това е чудесна идея, защото вече нямаше да й се налага да излиза от апартамента. Първото, което направи на следващата сутрин, бе да отиде до банката и да изтегли петстотин долара, които щяха да й позволят да остане вкъщи дълго време.
Прибра се в къщата, откри, че няма никой, въздъхна с облекчение и се замисли какво й се прави. Спомни си, че е свободна и реши, че може да прави всичко. Направи си пуканки, върна се в леглото и пусна видеото. Но филмите на баща й бяха до един интелектуални трактати за живота на различни буболечки и птици и тя скоро заспа. Колко е хубаво да се спи следобед, помисли си тя, и сигурно следобедната дрямка е едно от най-хубавите неща в живота.
Събуди се от смеха, идващ отвън. Стана и отиде до прозореца. Погледна надолу към градината, където хазяинът й явно имаше парти. Той пържеше пържоли на външния грил. Саманта отбеляза, че го прави не както трябва, бодейки месото, докато го обръщаше. Пиеше бира с около шестима красиво облечени мъже и жени.
Както винаги, изглежда, той усещаше, когато тя го гледа, обърна се и й махна с ръка, канейки я да се присъедини към тях. Но Саманта се отдръпна от прозореца и дръпна пердето. Пусна един от компактдисковете на баща си и взе книгата си — сега четеше биографията на Екатерина Велика. Когато смехът долу се усили, тя усили музиката. Всичките компактдискове на баща й бяха на блус-певци като Беси Смит и Робърт Джексън. Това не бе музиката, която би си избрала, но започваше да й харесва, тъй като бе нещо, което баща й бе харесвал.
В края на третата седмица Саманта откри, че най-много желае да спи. Винаги й се бе струвало, че от дванадесетгодишна възраст, когато майка й почина, никога не бе имала достатъчно време да спи. Винаги имаше работа — училището, къщната работа, както и грижите за другите около нея. После, когато се омъжи, трябваше три пъти на ден да готви, шест пъти в седмицата. Сега изглеждаше напълно нормално, че умората я бе надвила и тя би се радвала да си почине известно време.
Когато бе в Луизвил, не бе в състояние да изхвърли всичките дрехи на баща си, така че опакова някои от тях и ги изпрати до Ню Йорк. Сега откри, че да носи дрехите му, й помага да се чувства по-близо до него. Да носи дрехите му, да спи с неговите пижами, а най-много обичаше тежкия му хавлиен халат.
Към края на четвъртата й седмица в Ню Йорк, Саманта се чувстваше много отпочинала. Беше забавно как може да спи толкова много. Понякога не се събуждаше преди десет сутринта и слизаше да си направи закуска или пък не ядеше нищо. Откри, че вместо да чисти, може да оставя мръсните чинии в мивката, а младата жена, която идваше в сряда почистваше. Доволна бе от това, защото наистина се чувстваше много уморена, за да се занимава с чистене.
Всеки следобед отново й се доспиваше, така че често въобще не сваляше пижамата. Всъщност започна да й се струва голямо усилие да се къпе и слага чисти дрехи. Все пак не можеше да е много мръсна, тъй като не правеше нищо повече, освен да спи. Когато се опита да чете книгата за Елизабет I, едва държеше очите си отворени.
Няколко пъти през седмицата чуваше смях в градината, но вече не ставаше да види какво става. А и хазяинът й вече не я безпокоеше. Няколко пъти го видя в кухнята, но просто му се усмихваше сънено и се качваше горе, без да бърза да изчезне.
Сложи книгата на нощната масичка и загаси светлината. Беше само седем вечерта, навън бе още светло, но на нея й се спеше твърде много, за да може да стои будна. Заспивайки, си помисли, че като си почине, ще прочете книгата, както и всички останали в апартамента, но точно сега искаше да спи.
Гледайки Майк през масата, Дафни Ламорш не трябваше да е гадател, за да разбере, че нещо го тормози. Обикновено той беше ведър, винаги се шегуваше, а и винаги ядеше с голям апетит. Но тази вечер побутваше пържолата в чинията, сякаш не беше гладен.