Док й се изсмя, сякаш тя беше голям глупак.
— Ти си глупаво дете. Мислиш си, че всички те харесват. Да, заслужаваше си. Никога през живота ми не ми е било скучно. Получавал съм всичко, което съм пожелавал, и съм печелил всяка игра, която съм играл. Няма нищо по-важно в живота от това. Аз победих.
— Майка ми… — прошепна тя.
— Тя не значи нищо. Сакатия също. Макси няма значение, освен едно — че ме победи. Бяха ми казали, че си има любовник, но не знаех, че е бременна, докато не го чух от твоя мускулест приятел. Знаех, че не си ми роднина и нямаше да се срещна с теб, ако не бяха парите.
На Саманта й бе трудно да приеме такова отношение към хората и живота. Може би той беше прав, че тя вярваше, че всички я харесват, но винаги си бе мислила, че всеки човек се стреми да има любов и приятели. Но ако беше така, нямаше да има хора като този старец.
— Мразя те — прошепна тя.
Той й се усмихна, една нежна, лукава усмивка, сякаш знаеше какво мисли, и в този момент Саманта разбра, че той иска тя да го убие. Опита се да го погледне, без омразата да замъгли съзнанието й и видя пред себе си един стар, болнав човек, и което беше по-лошото — един нещастен човек. Майк й бе казал, че е открил, че Док няма повече пари, за да плаща на телохранителите си, защото именно тези разноски бяха стопили средствата му. Кой щеше тогава да се грижи за него, чудеше се тя. Дали щеше да отиде в някой старчески дом и непоносимите сестри да го наричат Тони?
Погледна го отново и разбра, че ако го застреля, той ще отиде в ада, мислейки, че отново е победил, защото, ако я накараше да го застреля, тя щеше да отиде в затвора за убийство.
Дръпна бавно ръката си вдясно от него и изстреля шестте патрона един след друг в стената.
Следващото, което си спомни, бе, че Майк стоеше до нея и й подаваше чаша с бренди.
— Изпий го — каза той. Тя се подчини, но Майк трябваше да й държи ръцете, които трепереха твърде силно.
— Сега — гласът й трепереше и се наложи да започне отново. — Как е оцелял Майкъл Ренсъм?
12 МАЙ 1928
Когато санитарят видя тялото на Майкъл Ренсъм, разбра, че той без съмнение е мъртъв. Не бе възможно човек да загуби толкова много кръв и да оживее. Имаше най-малко двадесет куршума в долната част на тялото му, а краката му изглеждаха като накълцано месо.
Но когато се наведе над него, мъжът отвори очи и санитарят веднага извика:
— Хей, този тук е все…
С малкото сила, която имаше, Майкъл стисна ръката на санитаря и каза:
— Ако има малко милост в теб, не им казвай, че съм жив.
Санитарят бе сигурен, че човекът е в шок и нямаше представа какво говори.
— Раните са ти смъртоносни.
— Ако разберат, че съм жив, ще станат още по-големи.
В този момент един огромен мъж се приближи. На сакото му отстрани имаше издутина, която можеше да бъде само от пистолет. Погледна към Майк и попита:
— Този как е?
Санитарят знаеше, че касапницата е дело на гангстери, но този път имаше убити и няколко жени. Всъщност всички жени от балета бяха покосени. Един от оцелелите, който бе видял всичко, каза, че първо стреляли по жените, сякаш на убийците им е било наредено да убият първо тях. Човекът каза, че три от автоматите били насочени към този мъж под чаршафа, който би трябвало да е мъртъв, но по някаква необяснима причина всички куршуми са попаднали под кръста му.
Санитарят покри лицето на Майк с чаршафа.
— Мъртъв е.
При тези думи огромният мъж кимна и се отдалечи, видимо доволен.
Когато мъжът си отиде, санитарят се наведе към Майк и прошепна.
— Ще направя всичко възможно, за да не разберат, че си жив.
Малко по-късно се почувства отвратително, че трябваше да излъже оная жена, но ако й бе казал истината, тя нямаше да успее да я запази в тайна. Когато се поосвободи, санитарят отиде отзад, за да я намери, но тя бе изчезнала. В стаята, която явно бе гримьорна на момичетата, нямаше никой, но на пода имаше локва кръв.
Санитарят трябваше да изчака, докато всички, които бяха оживели, бъдат закарани в болницата, за да заведе мъжа под чаршафа там. Лекарят му се разкрещя, че е оставил кървящ човек последен, и каза, че няма никакъв смисъл да го преглежда, защото няма никаква надежда да оживее, а има други, които се нуждаят от помощта му много повече. Но санитарят му се примоли и лекарят с въздишка изпрати Майк в операционната.
Два дни по-късно санитарят дойде в стаята на Майк и му каза, че трябва да се измъкне.
— Проверяват болничните стаи и мисля, че търсят теб.