В мъглата от успокоителни и болка Майк го помоли да му донесе телефона, за да се обади на един човек.
Майк се обади на бойния си другар Франк Тагърт, на когото бе спасил живота. След това, в болницата, Франк бе казал на Майк, че ако се нуждае от нещо, всичко, което трябва да направи, е да му позвъни.
И сега Майк молеше приятеля си за помощ.
След два часа ескорт от полицейски коли се появи пред болницата и отведе Майк до чакащия самолет. Майк отлетя за Чандлър, Колорадо, където му бе оказана първокласна медицинска помощ. Когато се оправи, той стана част от семейството на приятеля си.
През всичките години, докато живееше при Франк, Майк се чудеше какво ли се е случило с Макси, но се страхуваше да я търси — да не би Док да усети и да ги открие. Харесваше му да си мисли, че Макси и детето й са на сигурно място, но едва през 1964-а, когато видя снимката във вестника, той се увери, че жената, която обичаше, не само е оцеляла, но е и щастлива, доколкото можеше да разбере от фотографията, на която тя държеше своята внучка. Нашата внучка, помисли си Майк, щастлив, че е оставил нещо зад себе си. Именно след като видя снимката, той започна да пише книга, която щеше да озаглави „Хирургът“.
1991
— Мисля, че е по-добре да дойдете с мен — каза Блеър на Майк, а очите разкриваха това, което той не желаеше да чуе.
— Сами — каза той нежно.
Саманта го погледна и разбра.
— Не съм толкова крехка, Майк — каза тя, ставайки и оправяйки роклята на Макси. По нея имаше кръв, не истинска, а имитация на глицеринова основа — като от филмите, кръв, която стоеше винаги свежа и червена. Х. Х. Уолдън бе играл Сакатия, а баща му бе това малко момче, което се бе скрило в шкафа, когато са убили баща му. Макси е била тази, която е плащала обучението на Х. Х. и бе издържала семейството му.
— Баба ми умира, нали? — каза тя, обръщайки се към Майк.
Нито Майк, нито Блеър смятаха да я лъжат.
— Да — отвърна Блеър.
— Знае ли?
— Да. Помоли да отидете при нея двамата. Иска да говори с вас.
— Да — каза Саманта. — Искам да знам за дядо Кал.
Изведнъж разбра, че е много важно за нея човекът, когото тя толкова много обичаше, да е бил обичан от неговата съпруга, че Макси не е обичала само Майкъл Ренсъм.
Саманта се усмихна, когато видя баба си да лежи на легло, покрито с красиви розови чаршафи. Блеър бе довела Макси в клуба по-рано през деня, за да може да наблюдава всичко, но когато Саманта, играеща Макси, се беше изнизала през задната врата, Блеър премести пациентката си в една отделна стая, която някога е била съблекалнята на Майкъл Ренсъм.
Както винаги, Саманта се покатери на леглото на баба си, но Макси бе вече твърде немощна, за да се притисне до нея.
— Разкажи ми какво се случи — каза Саманта, отдръпвайки косата й от челото, усещайки как изстива тялото на Макси. Двамата с Майк трябваше да се наведат напред, за да могат да чуят какво им казва.
— Излязох от клуба — прошепна Макси с дрезгав глас. — Нямах багаж, само дрехите на гърба ми, чантата ми и платнената чанта, която ми даде Сакатия Джо. Отидох на гарата и си купих билет за парите, които имах. Стигнаха ми да отида до Луизвил, Кентъки. Когато слязох на гарата в Луизвил, седнах на една пейка. Бях гладна, не бях яла два дни, човекът, когото обичах, беше мъртъв, вероятно бях ранила смъртоносно човек, който щеше да търси отмъщение, бях бременна в третия месец и нямах дом, нямах нищо. Всичко, което притежавах, бяха десет хиляди долара в платнена чанта, белязани пари, които можеха да ми костват живота, ако изхарча дори и едно пени от тях, и бижута, които можеха да бъдат проследени, ако ги заложа. — Тя спря да си поеме дъх, преди да продължи. Майк и Саманта чакаха търпеливо, знаейки, че тя трябва да успее да им разкаже това, което знае. — Вече бях в Луизвил, когато, след като отидох в тоалетната, за да се опитам да изчистя кръвта от роклята ми, отворих чантичката и видях малка торбичка на дъното й. Тя беше пълна с големи диаманти, които струваха, ако трябва да бъда точна, три милиона долара, всичко това бе собственост на Док. Сакатия бе обърнал парите в диаманти, за да може по-лесно да ги носи. След като видях камъните, разбрах, че ако Док или някой от хората му ги открие, с мен е свършено. Върнах се в чакалнята, размишлявайки дали да сложа край на живота си или не — тя се усмихна. — Един млад мъж седна до мен и каза: „Изглеждате така, както се чувствам аз. Искате ли да хапнем нещо и да си поговорим?“ Взрях се в добрите му кафяви очи и казах „да“. Така срещнах Калвин Елиът. Заведе ме в кафето, пихме кафе и ядохме. Разказах му всичко за себе си. Той ме слушаше, без да ме прекъсне, без да ме осъжда. Когато свърших, той ми разказа своята история. Току-що се бе уволнил, преди две години родителите му починали от сърдечен удар, а преди четири месеца момичето, което обичал от началното училище, се събрало с мъж, когото познавала от шест дни. А три дни преди срещата ни военните му казали, че заушката, която е прекарал преди две години, го е направила стерилен.