Дафни не знаеше защо я покани. А може би защото тя се самопокани, тъй като бе в период „между две работни места“, както казваха учтиво. В последния клуб, където работеше, наеха нов мениджър — мазно, малко влечуго, което смяташе, че за Дафни ще е чест да й разреши да се занимае с някои части на тялото му. Когато тя отклони предложението му, бе уволнена. Имаше малко спестени пари и знаеше, че ще се оправи, докато си намери друга работа, но с Майк беше приятно да се вечеря.
— Добре ли си? — попита тя.
— Разбира се, чувствам се чудесно — измърмори той.
Дафни не го бе виждала такъв. Обикновено той бе душата на компаниите, винаги се смееше, винаги бе готов за веселба. Външният му вид караше жените да си падат по него и да се карат за него, въпреки че в повечето случаи той не се интересуваше от тях. Дафни се чудеше дали си има скрита приятелка в друг град или пък има сериозна приятелка в града. Като гледаше как момичетата от клуба се нахвърлят върху му, й се искаше да им каже да не си губят времето, защото никога не биха могли да го спечелят.
Тя знаеше много добре, че всички момичета мислят, че тя спи с Майк, а и не се опитваше да го отрича. Но двамата бяха само приятели.
Дафни имаше проблем, който всъщност бе проблем на доста жени. Тя отчаяно се нуждаеше от мъж, който да я обича, но всички мъже, които, изглежда, бяха влюбени в нея, не я вълнуваха. И така използваше цялото си време и енергия, а често и парите си, опитвайки се да накара непукисти и дръпнати типове да се влюбят в нея. А когато те я обиждаха, тя изплакваше мъката си на хората, които я обичаха, обикновено мъже. Всички мъже бяха отрепки, точно като баща й. Що се отнасяше до Майк, той бе красив и винаги се грижеше за нея, когато гаджетата й я оставяха, но тя не го възприемаше като мъж. Не както другите мъже, защото Майк никога не се отнасяше с пренебрежение към нея, както тези, които я привличаха.
Когато Дафни бе трезва, тя се надсмиваше на огромния списък от загуби в живота си, когато бе пияна, плачеше за това. Но пияна или трезва, разбираше чудесно, че тя единствена от момичетата в клуба бе канена в тази богатска къща, защото никога не се бе сваляла на Майк.
— Как върви книгата ти? — попита тя.
Майк повдигна рамене.
— Добре. Не съм работил върху нея в последно време.
Дафни замълча. За нея бе някаква магия да пишеш думи на листа, така че написаното да има някаква идея, затова се опита да смени темата. Усещаше, че трябва да се опита да го разведри, а това бе нещо ново. Обикновено тя плачеше, а Майк се смееше и й казваше, че е по-добре да приключи с това.
— Как е квартирантката ти?
— Предполагам, че е добре. Не я виждам — той си играеше с храната. — Не мисля, че ме харесва.
Дафни се засмя.
— Теб ли, Майк? Има ли едно момиче на тази планета, което да не те харесва? — когато Майк не отговори, Дафни продължи да се смее. — А ти какво мислиш за нея?
Майк я погледна с такива горещи очи, очи, изразяващи такова желание, че Дафни, която си мислеше, че е виждала всичко, което един мъж може да изпита, се наведе напред и отпи една голяма глътка, преди да проговори.
— Не знам дали трябва да ме е яд на нея или да ме е страх за нея — прошепна тя държейки студената бутилка до бузата си. Майк се загледа в шишето.
— Покани ли я да излезете?
— Опитах, но тя бяга всеки път, когато я доближа. Ако ме чуе, че идвам, бяга по стълбите и през цялото време стои в апартамента си и не излиза, освен когато се храни.
— Какво прави по цял ден?
— Доколкото разбирам, спи — каза Майк с отвращение.
Дафни взе една хапка от пържолата си.
— Горкото момиче. Не ми ли каза, че баща й починал скоро и се е развела?
— Да, и от това, което чух, явно съпругът й не е бил много стока.
— Сигурно си прав, но да загубиш човека до тебе, те кара да се чувстваш много тъпо. Спомням си, когато ме оставиха за първи път. Господи, но аз бях влюбена в този мъж. Той ми бе първият и живеех живота си заради него. Каквото и да поискаше, му го давах — тя изсумтя при спомена. — Тогава започнах да играя стриптийз. Той ми каза, че съм много добра, когато го направих за него, и че трябва да печеля пари от това. Но въпреки че правех всичко, което поискаше, един ден, когато се прибрах, го нямаше. Нито писмо, нищо. Разбира се, като се върна назад, се съмнявам дали този нехранимайко въобще можеше да чете и пише. Боже, как бях подтисната. Не мислех, че има защо да живея, щом той ме е напуснал. Хванах се здраво за работа, но само след няколко дни се отказах. Просто стоях в апартамента и спях. По дяволите, сигурно щях да спя, ако друг не ме бе накарал да разбера какво влечуго е, че не си заслужава да се погубвам заради него.
Майк я слушаше с половин ухо, защото историите й го потискаха. Бе й казал веднъж, че ако влезе в тълпа от стотици чудесни мъже и между тях скрит една отрепка, способен да бие жена си, за тридесет секунди тя ще открие и ще избере тази измет. Дафни се бе засмяла и бе отвърнала, че ако той не беше достатъчно гаден, тя щеше да го прибере в апартамента си и да го свали за три минути.