Выбрать главу

Известно време на Макси й бе трудно да си поеме дъх, а Саманта едва се сдържа да не я препира да й разкаже останалото, но остана мълчалива. И двамата с Майк знаеха, че нищо вече не можеше да помогне на Макси.

Когато тя продължи, гласът й бе почти шепот.

— Двамата с Кал седяхме и се гледахме, никой не знаеше какво да каже. Тогава Кал ми каза, че трябва да се оженим. Каза, че има смисъл, защото той никога не може да има деца, а ще е срамно аз да имам дете, което да израсне без баща. Каза, че независимо, че не се обичаме и може би никога няма да се обикнем, ще обичаме детето и това ще е достатъчно.

— И ти каза да — каза Саманта, държейки непрекъснато отслабващото тяло на Макси.

— Не веднага. Казах му, че е опасно, ако хората на Док ме открият. Но Кал отвърна, че ще си сменя името и те никога няма да ме намерят. Опитах се да го убедя. Казах му, че не си струва, но той се засмя и ми отвърна, че явно не съм се гледала в огледалото скоро.

— И така ти се омъжи за него.

— След три дни — отвърна Макси, притваряйки очи. — И Док не успя да ме открие, докато не видя снимката ми във вестниците. Затова изчезнах, но това не спаси майка ти.

— А ти обикна ли го? — Саманта изрече тези думи твърде високо, тъй като притворените очи на баба й я плашеха. Искаше й се да се моли на Господ да не я взима, но Саманта не бе такъв егоист. Макси никога не споменаваше за това, но Сам знаеше, че болките й се усилват с всеки изминал ден. Лекарят й бе казал, че когато тя се бе появила, Макси престанала да взема обезболяващи, защото не желаела да е замаяна от тях и да пропусне някоя минута от часовете, прекарани със скъпата й внучка.

— Да — продължи Макси, като едва отвори очи. — Беше много лесно да се влюбиш в Кал. Не бе така вълнуващ като Майкъл, не бе от тия, които могат да те изненадат, но винаги бе около мен, когато се нуждаех от него.

Тя погледна внучката си с любов.

— Кал винаги ме е обичал.

Макси почина с обич, изписана на лицето й.

ГЛАВА 37

— Тревожа се за нея — каза Блеър на Кейн. Бяха в къщата на Майк, седящи един до друг на столовете в малката кухня, слушайки шумовете, които идваха от апартамента на Саманта. Чуваха как Саманта плаче, плачеше часове наред. Блеър не беше чувала никой друг да плаче така. Макси бе починала около два сутринта. След смъртта й Майк бе закарал Саманта в къщата й, заедно с Блеър и Кейн. Родителите на Майк бяха взели децата на Кейн и щяха да преспят с тях в къщата на Блеър.

Още щом прекрачиха прага, Майк занесе Саманта на горния етаж. Кейн и Блеър чуха как той крещеше.

— Плачи! Плачи, по дяволите! Баба ти заслужава поне малко от безценните ти сълзи!

— Какво… — започна Блеър и тръгна по стълби те, ужасена от думите на Майк. Как си позволяваше да се държи така с нея след всичко, което й се бе случило?

Кейн я спря и се втренчи сурово в нея. Като деца Майк и Кейн бяха нещо повече от братя, бяха като две части от едно цяло и Блеър се съмняваше дали изобщо имат тайни един от друг. От погледа на Кейн можеше да предположи, че има неща, за които тя не знае, а Кейн е в течение, и я моли да се довери на Майк.

Майк продължи да крещи още известно време. Изведнъж те чуха как Саманта се разрева, издавайки силни пронизителни звуци, издаващи нещастието й, които отекваха из къщата като стонове на агонизиращ призрак.

Блеър и Кейн седяха мълчаливо и слушаха. А и какво можеха да кажат, когато чуваха безнадеждността и отчаянието, които извираха от Саманта!

След два часа Блеър каза, че не издържа повече и отива да й даде нещо, за да може да поспи. После отвори чантата си и взе лекарство.

Кейн сложи ръце на раменете й.

— Саманта е събирала сълзите си години наред.

Блеър с неохота остави лекарството и напълни кана с вода.

— Ако продължава така, ще се обезводни — каза тя и се качи горе. Когато се върна, Кейн я погледна въпросително.

— Майк я държи, а тя продължава да плаче, сякаш няма намерение да спира — Блеър си наля още една чаша кафе и седна до Кейн. Двамата продължиха мълчаливото си бдение.

Когато чуха гласа на Саманта, пълен с гняв и ярост, и двамата скочиха и се спогледаха. Гласът й се усили и те я чуха как започна да ругае. Ругаеше така изобретателно, че Кейн повдигна вежди с възхита.

Когато се счупи първата чиния, Блеър стана, за да се качи горе и да спре тази безсмислица, но Кейн я хвана за ръката и я спря.