Саманта придърпа завивките си до гърдите. С разбуждането й се надигаше и гневът.
— Ти ме излъга! Каза, че нямаш ключ. Каза, че… — очите й се разшириха, когато се притисна до таблата. — Ако се приближиш още повече, ще закрещя.
В този момент една линейка зави по Лексингтън Авеню и пронизителният й вой навлезе през полуотворения прозорец. Звукът бе толкова силен, че картините потрепераха.
— Мислиш ли, че някой ще те чуе? — попита Майк, все още усмихвайки се.
Саманта започна да се усеща и паниката, която я обзе, се изписа на лицето й. Опитвайки се да остане спокойна, тя дръпна одеялото и понечи да стане, но Майк я хвана за рамото.
— Виж, Сам — каза той умоляващо. — Съжалявам, че по някакъв начин съм те накарал да мислиш, че съм сексуално извратен. Не съм такъв. Целунах те, защото… — с момчешка усмивка той се спря. — Може би е по-добре да не се задълбочаваме в това. Това, което искам от теб, е много по-важно от секса. Може би не толкова хубаво, но в края на краищата много по-важно. Дойдох, за да говоря с теб за Тони Барет. Искам да ми помогнеш да се срещна с него.
Внезапно Саманта спря да се дърпа и го погледна, сякаш е луд.
— Би ли си махнал ръката от рамото ми?
— О, разбира се — каза той.
Искаше просто да я задържи да не избяга от стаята, както изглеждаше, имаше намерение да направи. Но вместо това бе разперил пръсти и я галеше по рамото. Тя бе без съмнение най-привлекателната жена, която бе виждал някога. Изглеждаше, сякаш не се бе къпала с дни, косата й бе мазна и разпусната, а устните й отпуснати. Но независимо от външния й вид, Майк никога до този момент не бе желал да бъде в леглото с жена така, както желаеше да го направи с нея. Може би му трябваше да прекара един приятен уикенд с приятелките на Дафни. А може би се нуждаеше от Саманта.
Пусна я и отстъпи.
— Мисля, че трябва да поговорим.
Саманта погледна часовника си и видя, че е единадесет и десет. Въздъхна тежко.
— Когато те срещнах за първи път, ти почти ме нападна. Днес използва ключ, който се кълнеше, че не притежаваш. Нелегално, да не кажа незаконно, влезе в апартамента ми посред нощ. Сега ме питаш за човек, за когото никога не съм чувала. И ме питаш защо съм разтревожена. Мистър Тагърт, чували ли сте някога думата частна собственост?
— Чувал съм много думи — отвърна той, пропускайки забележката й, сякаш фактът, че се намираше в собствения й апартамент, не означаваше нищо. Вместо да се съобрази с правата й, той седна на ръба на леглото.
Саманта отново понечи да стане.
— Това е некоректно.
— Радвам се, че си ядосана. Все пак е по-добре, отколкото да си проспиш живота.
— Какво правя с живота си не е твоя работа — тросна му се тя, докато ставаше и взе халата на баща си.
Майк се обърна към подноса, вдигна салфетката, която покриваше хляба, и си взе една питка. Захапа вкусния хляб и каза с пълна уста:
— Не слагай този халат. Твърде е голям за теб. Нямаш ли нещо момичешко?
Тя го погледна невярващо и предизвикателно облече халата. Този мъж бе наистина трудно поносим.
— Предлагам ти, ако искаш нещо… момичешко, каква старомодна дума, да отидеш някъде другаде.
Нито тонът й, нито враждебността й, нито директната й молба да си тръгне имаха някакъв ефект. Той спокойно си дояде питката.
— Аз съм старомоден човек. Ако бях на твое място, не бих постъпвал така.
Саманта бе хванала дръжката на вратата, но предупреждението му наистина я уплаши. Остана с гръб към него, ръката й почти трепереше.
— Сам — каза той с раздразнение и яд в гласа. — Няма защо да се страхуваш от мен. Няма да ти причиня зло.
— Как да ти вярвам? — прошепна тя, опитвайки се безуспешно да бъде спокойна и да прикрие страха си. — Ти ме излъга за ключа.
Майк усети страха в гласа й, а не искаше да се страхува от него. Това бе нещо, което най-малко желаеше. Стана бавно, без резки движения и се приближи до нея. Тя продължаваше да гледа вратата. Много внимателно той сложи ръце на раменете й и се намръщи, когато тя се сви, сякаш да се предпази от удар. Нежно, като че тя бе ранено животно, той я заведе до леглото, вдигна завивките и я накара да легне, усмихвайки се по начин, който си мислеше, че е успокояващ.
— Не — прошепна тя, а гласът й почти трепереше от страх.
Явно бе, че си мислеше, че той иска да я да сложи в леглото, за да може по-лесно да я нападне и дори нещо по-лошо. Никога досега жена не го бе възприемала като насилник. Никога досега жена не се бе страхувала от него, а и той не го желаеше, още повече, че не заслужаваше такова отношение.
— По дяволите! — каза Майк, като я бутна в леглото и тя падна в разхвърляните завивки. Чувстваше се изморен да бъде възприеман като някакъв сексуално извратен тип, който редовно напада квартирантките си.