Отдръпна се от леглото, обърна се и я погледна.
— О’кей Сам, нека говорим направо. Така, аз те целунах. Може би според твоите разбирания би трябвало да бъда обесен за тази постъпка или най-малкото кастриран, но ние живеем в свободно общество. Какво мога да кажа? Има хора, които продават наркотици на децата, убийци, рецидивисти, изнасилвачи на деца и такива като мен. Аз целувам красиви момичета, които ме гледат така, сякаш искат да ги целуна. За съжаление законът не наказва такива нещастници като мен.
Слагайки ръце пред гърдите си, сякаш да се защити, Саманта попита със свити устни.
— Какво искаш да кажеш?
— Това, че ти и аз трябва да работим и че се уморих да те чакам да дойдеш на себе си.
— Работа? Не разбирам за какво говориш.
Отне му минута, за да разбере, че тя говори истината.
— Прочете ли завещанието на баща си?
Гняв и болка я обзеха, но тя потисна болката.
— Разбира се, че го прочетох. Знам поне съдържанието му.
— Значи не си го чела — отвращението му се засилваше.
— Наистина бих желала да си тръгнеш.
— Няма да отида никъде, така че успокой се. Уморих се да те гледам как се мотаеш, без да ядеш, без да се интересуваш от нищо. Откога не си излизала от тази къща?
— Какво правя или не, не е твоя работа. Аз дори не те познавам.
— Може би, но аз съм твой настойник.
Саманта го погледна, отвори уста да каже нещо, но я затвори. Пак я отвори и затвори. Този човек беше луд. Настойниците съществуваха в готическите романи, не в реалния живот, но дори и в романите те не се занимаваха с двадесет и осем годишни разведени жени. Ако можеше да го изгони от стаята, щеше да си опакова багажа и да напусне завинаги тази къща.
За Майк бе лесно да разбере какво си мисли тя и това го ядоса още повече. Щеше да я накара да го изслуша дори ако трябваше да я завърже за леглото. Но вместо да я завърже, нещо, за което тя без съмнение би го осъдила, той взе подноса и го сложи в скута й.
— Яж — заповяда й.
Саманта искаше да откаже, но се страхуваше твърде много от него. Когато тя се поколеба, той намаза нещо на парче месо и го поднесе към устата й. Изражението му бе на човек, който бе способен да я хване за носа и да й отвори устата насила. Така че Саманта неохотно отвори уста. Това бе pate de foie gras, едно от най-божествените неща, които бе вкусвала през живота си. Когато го изяде, тя се поотпусна и взе другото парче, което той й поднесе.
— Сега — каза Майк. — Аз ще говоря, а ти ще ме слушаш.
— Имам ли избор — тя ядеше вече трето парче. Може би все пак бе малко гладна.
— Не. Никакъв. Не умееш да слушаш, нали? Явно не си послушала адвоката си, когато ти е казал да прочетеш завещанието на баща си.
— Аз съм добър слушател и имах намерение да го прочета — той мажеше pate на месото толкова бързо, колкото ядеше.
— Кога имаш намерение да се изкъпеш?
Искаше да я обиди и да се убеди, че тя не е най-сексапилното женско същество, което бе виждал някога. Но дори сега, когато бе така непривлекателна, в главата му се въртяха най-различни мисли за това какво би правил с вкусното (може би това не бе най-точната дума в момента) малко тяло. Ако можеше да разбере какво си мисли той, тя наистина щеше да се уплаши. Искаше да види този език на друго място освен на парчето pate, което бе паднало на китката й.
— Ако не искаш да стоиш близо до мен, винаги можеш да си отидеш. Разрешавам ти — отвърна тя.
Сега вече се бе събудила напълно, страхът й намаля и го разглеждаше. Носеше тъмнокафява памучна риза и джинси и би изглеждал представителен, но тя виждаше контурите на гръдните му мускули под ризата. Мажеше pate и й го поднасяше и едновременно ядеше толкова много, колкото и тя. Гледаше как се движеха красивите му устни, докато дъвчеше. Отвърна поглед от него.
— Няма да си тръгна, докато не чуеш всичко. Кога възнамеряваш да започнеш да търсиш баба си?
Саманта се стресна и се обърна към него. Как бе могъл да знае това?
— Аз съм достатъчно голяма и…
Майк изсумтя.
— Така си и мислех. Нямаш никакво намерение да я търсиш, нали?
— Не е твоя работа.
— Това е изцяло моя работа. Идвало ли ти е наум дали някой ще следи за работата ти? Мислила ли си кой ще потвърди, че си направила каквото трябва, ще каже, че си се постарала достатъчно, за да можеш да получиш парите, оставени от баща ти?
Саманта замръзна, както поднасяше поредното месо към устата си. Не, разбира се, подобен въпрос не й бе идвал наум.
Знаейки, че е възбудил интереса й, Майк стана, отиде до шкафа за напитки и извади бутилка студено вино. Знаеше, че има няколко бутилки, тъй като бе заредил за пристигането на Саманта. И сега правилно предположи, че всяка една ще е на мястото си. Тя може да си има проблеми, помисли си, но не е пияница. Отвори бутилката, занесе я в стаята и наля две чаши. Намръщи се, като видя погледа й.