— Това не е прелюдия към прелъстяване, така че спри да ме гледаш, като че съм някакъв развратник. Ако искаш, пий, ако не искаш, недей. Сигурен съм, че човек толкова напрегнат като теб е вероятно твърде срамежлив, за да извърши нещо толкова диво, като да изпие една чаша вино.
Тя присви устни и го погледна — според нея — с презрение. Взе чашата, пресуши я на един дъх и му я подаде да я напълни отново.
Майк се засмя.
— Истински морски вълк! Имаш ли татуировки?
Саманта не му отговори, но й се искаше да не бе пила това вино. Не бе яла достатъчно и алкохолът постепенно я хващаше. А точно сега най-много се нуждаеше да е бдителна, а не със замаяна глава и отпусната, както я караше да се чувства виното.
— Нямам татуировки и ще ти покажа — чу се да казва и после се намръщи, защото винаги много бързо се отпускаше от алкохола. Само половин чаша вино и вече танцуваше по масите, или най-малкото си мислеше за това. Това бе нещо в нея, което винаги отвращаваше Ричард, но той по някакъв начин успяваше да се справи с проблема. И както винаги, посочваше разрешение на всички „проблеми“ на Саманта — тъй като не може да носи, не й разрешаваше да пие.
Тя погледна подноса, когато Майк дръпна покривката и взе дебела сочна пържола в пикантен сос.
— Не ям месо — отвърна тя, гледайки настрани.
— Защо? Не ти ли харесва?
— Къде си живял в последните години? Не си ли чел докладите за месото? Съдържа мазнини. Стяга артериите с холестерол.
— Това ли е всичко. Въздухът, който дишаш, е по-лош от всякакво месо. Изяж го, Сам.
— Името ми е Саманта, не… — не можа да каже нищо повече, защото той сложи парче месо в устата й. Когато го сдъвка, усети вкуса му, който бе божествен, наистина божествен. Продължи да дъвче и си спомни, че за пръв път се отказа да яде месо, за да намали сметката за хранителни продукти.
— Неприятно е, нали? — каза той самодоволно, като я гледаше.
Тя пренебрегна забележката му.
— Мисля, че искаше да те слушам? Би ли ми казал това, което имаш да ми кажеш, и да се разкараш?
Той отряза друго парче пържола и започна да я храни сякаш е дете, или сякаш бяха в по-интимни отношения. Затова тя взе вилицата от ръката му и започна сама да се храни. Той, изглежда, не забеляза как го погледна тя, когато взе вилицата й за салата и започна да хапва от пържолата. Саманта се опита да не мисли за положението, в което бяха: тя седи в леглото, той се изтегнал в средата на леглото, главата му до коленете й и двамата ядат от една чиния.
— Чувала ли си някога за Лари Леонард?
— Още един човек, когото не познавам — отвърна тя наперено, сочейки го с вилицата. Със сигурност не трябваше да пие тази чаша вино.
— Лари Леонард е… беше автор на романи за мистериозни убийства. Много от идеите си не реализира, а написаните книги не се продаваха добре, но получиха някои хвалебствия от критиката, защото бяха добре изпипани… Всички бяха за гангстери.
Устата й бе пълна и пиеше втората чаша.
— Вие двамата щяхте да се разбирате чудесно, тъй като ти четеш само такива — щом изрече това, тя се изчерви.
Майк се усмихна с разбиране.
— Душила си наоколо, нали? Между другото, благодаря ти, че ми прибра дрехите в деня, когато Тами трябваше да си тръгне.
Саманта се втренчи в чашата си, за да не се вижда, че се е изчервила.
— Както и да е — продължи Майк. — Лари Леонард всъщност се казваше Майкъл Ренсъм и той бе моят многоуважаван чичо, приятел на дядо ми, а аз съм кръстен на него. Чичо Майк живееше в къщата за гости, в имението на баща ми в Колорадо. И аз прекарвах много време с него като дете. Бяхме приятели — каза той меко.
Саманта спря да яде, когато усети болката в гласа му. Много добре знаеше как се чувства човек, когато хората, които обича, умрат. Протегна ръка към него, но се спря, преди да го докосне.
Майк, изглежда, не забеляза, а продължи да яде и говори.
— Чичо Майк почина преди три години и ми завеща всичко, което имаше. Нямаше пари, а библиотека с книги за гангстери — усмихна се закачливо. — Книгите, които си видяла.
— Сигурна съм, че пасват на вкуса ти — взе си едно парче домат преди него.
— Той също ми завеща това, върху което работеше — биографията на един от най-големите гангстери в миналото, наречен Доктор Антъни Барет.
— Човекът, когото мислеше, че познавам.
Той повдигна вежди като похвала за паметта й. Не й отговори веднага, а набучи последното парче пържола и вместо да го изяде, й го предложи.