Саманта бе почти готова да го изяде, но поклати глава.
— Наистина искам да свършиш разказа си и да си тръгнеш — интимността на тази вечер бе нещо, което тя не желаеше да продължава.
Майк махна последната покривка на подноса и откри голяма чиния с шоколадов мус. Саманта понечи да откаже, но десертът бе толкова сочен, апетитен, че преди да се усети, взе лъжицата си едновременно с него.
— Докъде бях стигнал? — попита той, облягайки се назад, ближейки лъжицата си, докато Саманта го гледаше и се питаше дали винаги се държеше така свободно. — О, да. Биографията. Прочетох това, което чичо Майк бе написал, и се заинтересувах от Тони Барет. Току-що бях завършил курсовата си работа в училище и бях в почивка. Така че реших, че мога да продължа да търся. Когато премествах книжата на чичо Майк, открих папката с книжа.
Тъй като той не продължи, Саманта го погледна.
— Това би трябвало да ме заинтригува, така ли? И аз би трябвало да попитам: Каква папка с книжа?
— Ако те заинтригувам поне малко, ще се радвам. Но виждам, че няма да успея — той си взе още десерт. — Папката бе озаглавена просто „Макси“, а вътре имаше снимки от вестник — на теб, баба ти и твоето куче.
Саманта остави лъжицата си в чинията.
— Баба ми избяга, когато бях осеммесечна. Ние нямаме снимка заедно.
Той се облегна на лакът и я загледа напрегнато, без да мигне, сякаш се стараеше да й каже нещо.
— О! — каза Саманта. — Тази ли снимка — трябваше й време, за да си спомни. Не че си спомняше инцидента, но дядо й бе разказал какво се бе случило. — Брауни — каза тя накрая. — Аз бях с баба ми и се проврях в тръба в канавката в задния двор.
— И си се заклещила, и баба ти повикала пожарникарите.
— Точно този ден някакъв отегчен репортер търсел нещо интересно в пожарната и дошъл с тях. Но мен ме спаси Брауни.
— Кучето ти се е пъхнало в тръбата, захапало мократа ти рокличка и те издърпало. Репортерът направил снимка на теб, баба ти и кучето, а телеграфните агенции разпратили снимката и историята до вестниците из цялата страна. Чичо ми я видял, изрязал я и написал в полето „Макси“ — той я погледна, изучавайки я. — Макси е била любовница на Барет — когато Саманта не подскочи при тази новина, както той се надяваше, той се облегна назад и сложи ръце на тила си. — Мисля, че Макси и баба ти са един и същ човек.
Саманта пак не каза нищо, само обираше останалия в чинията мус. Все едно че той не бе казал нищо. Майк я погледна. Отново изглеждаше сънена.
— Е? — попита той нетърпеливо.
Тя остави празната чиния.
— Свърши ли? Каза ли каквото имаш да ми казваш? Ти мислиш, че баба ми е била любовница на гангстер. О’кей, каза ми го, сега си тръгвай.
Той успя само да премигне.
— Нямаш ли някакво мнение по въпроса?
— Имам мнение за теб — каза тя тежко. — Явно си твърде много повлиян от тези гангстерски книжки. Не познавам баба ми, но тя бе нормална баба, готвеше, чистеше, нещо такова. А името й бе Гертруд. Тя не е била метреса на гангстер, нали това е точна дума? — тя вдигна ръка, когато той се опита да я прекъсне. — А освен това какво значение има? А сега ще си тръгнеш ли?
Той се намръщи и се обърна на една страна.
— Има значение, защото мисля, че баба ти е била влюбена в Барет и е носила негово дете. Просто Тони Барет може да е твоят дядо.
При тези думи Саманта стана много бавно и внимателно и отиде до вратата.
— Вън — каза тя, сякаш говореше на човек, който не разбира английски. — Махай се. Утре ще си намеря друга квартира.
Майк легна по гръб и се загледа в тавана, сякаш тя не бе казала нищо.
— Баща ти мислеше, че Барет е истинският му баща.
— Не желая да слушам нищо повече — каза тя по-силно. — Искам да си тръгнеш.
— Няма да си тръгна — каза той, без да я гледа.
Саманта не каза нито дума, но ако той не си тръгнеше, тя щеше да го направи. Излезе от спалнята и тръгна по стълбите.
Майк я хвана, преди да е стигнала долния етаж. Тя се бореше, но той я държеше здраво в прегръдките си, като тя бе с гръб към него. Майк усещаше, че желанието му да бъде с нея расте. Той усещаше тялото й, хълбоците й, гърдите й, бедрата й, които го докосваха.
— Успокой се, Сам — прошепна той отчаяно. — Моля те, моля те, успокой се.
Нещо странно в гласа му накара Саманта да спре да се бори и да замре в прегръдката му.
— Няма да те нараня — каза той пресипнало, а устните му бяха близо до темето й. — Няма защо да страхуваш от мен. Всичко това бе идея на баща ти, не моя. Казах му, че би трябвало да те помоля да ми помогнеш да намеря Макси, да не те насилвам да го правиш — все още държейки я, той се наведе и докосна с лице врата й, без да я целува. Усещаше нежността и аромата на кожата й.