Тя и искаше, и не искаше да чуе. Бе в ситуация, като че плаща да гледа филм на ужасите, който едновременно иска и не иска да гледа.
— Баща ти смяташе, че през 1928 година Макси е била бременна от Барет, но нещо е попречило да се оженят. Може би му е казала, че е бременна, а той е отказал да се ожени за нея, не знам. Знам, че е напуснала Ню Йорк, отишла е в Луизвил, срещнала е Кал и се омъжила за него. Живяла е с него тридесет и пет години, после снимката й се появила във вестниците. Баща ти предполагаше, че Барет я е видял и така е открил Макси.
Майк продължаваше да пие спокойно кафето си, но я наблюдаваше, както змия наблюдава жертвата си. Тя не реагира и му бе трудно да разбере какво мисли.
— Дейв каза, че две седмици преди да замине, Макси е говорила дълго по телефона и изглеждала доста разтревожена. До миналата година той се тормозеше, че не я е попитал какво не е наред, но тогава бил толкова очарован от дъщеря си и не мислел за никой друг. После ни в клин, ни в ръкав, Макси казала, че леля и е болна и се нуждае от нея. Заминала и никой от семейството не я видял повече. Тогава Дейв искал да тръгне да я търси, но дядо ти Кал се противопоставил, и то доста ожесточено. Баща ти предполагаше, че когато Барет е видял снимката, й се е обадил и я помолил да се върне при него — и тя го е направила.
Саманта мълча още няколко минути, за да може да осмисли това, което й каза Майк.
— Ако е така, защо, по дяволите, баща ми иска да търся една прелюбодейка? Прелюбодейка! Отрепка!
Майк я погледна.
— Интересно. Такова категорично отрицателно отношение към прелюбодейството. Имаш ли лични причини за това?
Не му отговори, а наблюдаваше сервитьорката, докато слагаше храната пред тях.
— Баща ти не е сигурен какво се е случило с баба ти — продължи Майк. — Мислеше, че е жертва на грабеж. Взели са й чантата, после са я убили, нещо подобно. Но една година след като изчезнала, изпратила картичка на Кал от Ню Йорк, в която пишела, че е на сигурно място.
— Каква загриженост от нейна страна — отбеляза саркастично Саманта.
Майк изчака малко да не би да каже още нещо, но тя замълча и той продължи.
— Макси е написала, че е на сигурно място. Не, че е щастлива или пък да й изпратят дрехите, или нещо подобно. Тя казала, че е на сигурно място.
— На сигурно място в прегръдките на любовника си?
— Горчивина ли усещам в гласа ти?
— Какво мисля аз, не е твоя работа. Това, което искам да знам, е — какво трябва да направя, за да изпълня условията на завещанието.
— Заведи ме да видя Барет и това е всичко. Искам да се срещна с този човек. Никой не го е виждал от двадесет години. Той е отшелник, който живее в едно имение в Кънектикът с високи огради, кучета и въоръжена охрана.
— Идвало ли ти е наум, че баба ми, ако все още е жива, може да живее с него?
Майк се усмихна.
— И това ми е минавало през главата.
Саманта се замисли за възможността да види баба си отново. Тя бе изоставила семейството си, бе напуснала хората, които е обичала, заради друг мъж. Саманта не бе сигурна, че може да й прости. От друга страна, се замисли за този Барет, човек, когото не познаваше, но който може да е всъщност истинският й дядо.
— Искам да го видя — каза тя и бързо добави, — но не и нея.
Майк поклати глава.
— Ти можеш да простиш на един мъж, че е бил гангстер, но не можеш да простиш на една жена прелюбодеянието й? Убийството е нещо по-незначително за теб, отколкото да преспиш с някой друг освен с твоя съпруг?
Тя пренебрегна забележката му.
— Какво искаш да направя?
— Не много. Ще пиша на Барет, че внучката на Макси иска да се срещне с него. Предполагам, ще ти отговори веднага и след това ще отидем да го видим.
— А ако иска да ме види сама?
— Помислил съм и за това. Нуждаеш се от солидна, убедителна причина да те придружавам. Не би искала да се омъжиш този следобед, нали?
— По-добре да бъда опечена жива — отвърна искрено тя.
Майк се засмя.
— Не ти харесва да си омъжена, нали?
Тя присви очи.
— Знаеш ли, за всички разводи в тази страна има една единствена причина.
Дейв му бе разказал малко за брака на Саманта. Бе споменал, че подкрепил идеята й за развода и й бе помогнал да го получи. Но въпреки това Майк бе стреснат от нейната враждебност. Погледна ръката й на масата и изпита огромно желание да я докосне, въпреки че знаеше, че не трябва да го прави, защото, както изглеждаше, тя изпитваше огромно отвращение да бъде докосвана от него.
Взе ръката й, погледна я — толкова малка и нежна в сравнение с неговата, и целуна пръстите й.
— Бих могъл да ти предложа една великолепна брачна нощ.