— Тук много грешиш — отвърна тежко тя. — Моята способност да издържам на болката е безгранична.
ГЛАВА 6
Огледалото на стената потрепери, когато Саманта тръшна вратата. За какъв се мисли той? Какво право има да й дава ултиматуми? В момента, когато си зададе тези въпроси, знаеше отговорите. Баща й му бе дал правото да решава дали е изпълнила или не изискванията на завещанието. Но баща й не му беше дал правото да контролира всяка минута от живота й.
Отвори вратата на гардероба. Статуята на свободата, помисли си с отвращение. Винаги бе мразила изключително много всичко, което би могло да се нарече туристическа атракция. През четирите години, когато живя в Санта Фе, не посети нито едно от местата, посочени в рекламните брошури и посещавани от автобуси с туристи.
Погледна дрехите си и се усмихна. Вероятно можеше да я принуди да прави това, което той иска, но не можеше да я накара да харесва това, което прави. Може би, ако беше достатъчно капризна, щеше да я остави на мира. Ровейки се из двете кутии с дрехи, най-после откри това, което търсеше.
Майк написа писмото до Барет, обади се на експресната пощенска служба и въздъхна облекчено, когато взеха плика. Сега всичко зависеше от Барет, но се надяваше, че той ще разреши на Саманта да го посети. Предполагаше, че старецът много би желал да види внучката си или поне така би трябвало да бъде. Но кой можеше да каже как щеше да постъпи един деветдесетгодишен човек?
Докато гледаше как тръгва колата на пощенската служба, мислите му се върнаха при Саманта. Въпреки всичкото й противопоставяне и враждебност, той смяташе да прекара деня с нея. Не защото бе най-сексапилната жена, която бе срещал или защото искаше да я вкара в леглото си, а просто нещо в нея го заинтригува. Чудеше се какво ли представлява, когато не е ядосана. От време на време той успяваше да види нещо по-различно, което го караше да се замисля за истинската Саманта. Видя истинската Саманта, когато я срещна първия ден, и снощи, след като изпи чашата с вино и се поотпусна и се шегуваше. Тогава успя да я погледне по-отблизо. Тези няколко случая го караха да мисли, че има друга Саманта, скрита зад тази, за която се представяше, или пък, помисли си той с усмивка, тя се представяше така само пред него.
А сега, чудеше се той, как трябва да постъпи човек с млада дама, която изглежда така, сякаш носи шапка и ръкавици винаги, когато отива на църква. Не можеше да я заведе в любимите му нюйоркски дупки, някои бяха барове, нито пък мислеше, че ще й е приятно да се запознае с Дафни и нейните приятелки.
Взе телефона и потърси сестра си Джени. Тя можеше да му помогне как да забавлява човек като Саманта. Това си мислеше, като набираше номера на родителите си в Колорадо. Телефона вдигна майка му.
— Мамо, Джени там ли е?
— Не, Майкъл, мили, няма я — Патриша Тагърт познаваше гласовете на всяко едно от децата си и винаги усещаше, ако се нуждаеха от нещо. — Мога ли да ти помогна?
На Майк му беше неловко да споделя с майка си такива лични проблеми и се молеше тя да не започне да задава нелепи въпроси. Но все пак се нуждаеше от съвет на жена.
— Срещнах една жена… Сега, почакай малко, преди да започнеш да чертаеш розови планове.
— Не съм казала нищо такова, Майкъл, ти го каза — отвърна приятно Пат.
Майкъл прочисти гърлото си.
— Както и да е. Срещнах тази жена. Всъщност тя е дъщеря на мой приятел и…
— Това да не е младата дама, която живее при теб?
Майкъл се намръщи. Майка му бе в Чандлър, Колорадо, на около две хиляди мили, но все пак знаеше какво прави той в Ню Йорк.
— Не искам дори и да знам как си разбрала кой е наел апартамента — каза той.
Пат се засмя.
— Тами чисти апартамента и на братовчед ти Рейни. Спомняш ли си?
Майк присви очи. Голямата уста на братовчедите Монтгомъри. Трябваше да се досети.
— Мамо, искаш ли да отговориш на въпросите ми, или предпочиташ да научаваш и най-малките подробности от живота ми от други хора?
— Бих се радвала да научавам всичко директно от теб.
— Тя никога не е била в Ню Йорк и градът я ужасява. Къде да я заведа, за да го хареса?
Умът на Пат заработи трескаво. Защо тази млада жена живее в Ню Йорк, щом го мрази. За да е близо до сина й? А ако те двамата са влюбени, как ли изглеждат?
— Мамо, имам предвид трябва ли да я заведа на върха на Емпайър Стейт Билдинг? Или на Рокфелер сентър? А Статуята на свободата? Или пък Алис Айлънд?
Пат си пое дъх. Знаеше, че Майк мрази туристическите атракции. За съжаление синът й се чувстваше у дома си повече в един задимен бар, отколкото с група шумни туристи, но явно приемаше това, което става, доста сериозно, щом се бе решил да заведе момичето на Статуята на свободата.