— Тя нормално момиче ли е?
— Не — отвърна Майк. — Има три ръце, вярва в няколко странни религии, говори на черната си котка. Какво искаш да кажеш с това дали е нормално момиче?
— Знаеш много добре какво искам да кажа — тросна се Пат. — Да не е като тази стриптизьорка, която те посещава, или като ония мускулести момичета от гимнастическия салон? Доколкото те познавам, Майк, може да е някоя нещастна проститутка.
Майк се усмихна.
— А как би реагирала, ако ти кажа, че не е, и възнамерявам да се оженя за нея?
Пат се замисли.
— Ще ти попитам какво искаш за сватбен подарък.
Майк се засмя.
— Добре, тя е нормална. Много нормална, ако под това разбираш изрядна и прибрана. Сам може спокойно да се омъжи за проповедник.
Пат сложи ръка на слушалката, погледна към небето и прошепна.
— Благодаря ти, Господи.
После каза в слушалката.
— Заведи я на покупки — препоръча му тя с ентусиазъм. — Покажи й магазините на Пето Авеню. Заведи я в Saks. Братовчедката ти Вики работи там.
— О! — каза Майк отегчено. Имаше твърде много роднини, за да ги помни. — И коя е тя.
— Много добре, че е Дж. Т. и е най-малката дъщеря на Ариа. Ако твоята млада дама все още не харесва Ню Йорк след Saks, разходете се по Медисън Авеню. Започнете от Шестдесет и първа и продължете по Осемдесета, за да разгледате всички магазини.
Майк се засмя.
— Особено витрините на бижутерийните магазини? Може да й купя един-два диаманта? Диаманти, които се слагат на годежните пръстени? Кажи ми, мамо, за колко жени си ме женила наум?
— Най-малко шест — отвърна Пат, също смеейки се.
Гласът на Майк стана сериозен.
— Мамо, ти и татко сте щастливо женени, нали?
Тонът му накара сърцето й да се свие, тъй като явно нещо тревожеше детето й.
— Разбира се, скъпи.
— Саманта, това е името й, каза, че всяка жена, която е омъжена повече от две години, има много висока поносимост към болката. Не мислиш, че е вярно, нали?
След неуспешен опит да се спре, Пат се разсмя. Дори когато Майк повтаряше: „Мамо, мамо“, тя продължи да се смее. Дори когато разбра, че той е затворил телефона с отвращение, тя не можеше да спре да се смее.
Майк затвори телефона, раздразнен и ядосан на майка си. Всъщност бе ядосан на всички жени. Ако намираха женитбата за ужасно нещо, защо всички се чудеха как да се омъжат? Всички освен Саманта, помисли си той. Или пък неохотата й бе просто поза.
Усмихвайки се, той отиде в спалнята да се облече. Щеше да облече костюм и вратовръзка за Саманта. Може би трябваше да сложи онзи италиански костюм, който сестра му му купи.
След четиридесет и пет минути той излезе от стаята, изкъпан, избръснат и облечен. Огледа се в огледалото и затегна вратовръзката си. Не е лошо, помисли си. Не изглеждам добре.
— Сам — извика той. — Готова ли си?
Трябваше да изчака няколко минути, преди тя да слезе. Когато я видя, той се усмихна и й предложи ръката си.
Като видя как бе облечен Майк, на Саманта й се прииска да умре. Просто да седне и умре. Мечтаеше да го обърка, като го накара да признае, че не желае да го виждат с нея, ако е облечена по такъв начин. Така както би казал бившият й съпруг, ако му се бе появила в работните си дрехи. Затова облече един стар розов костюм, износен, избелял на места. На блузата й пишеше: „Отначало ме постави на пиедестал, а сега ме кара да го почитам“.
Когато се появи на стълбите и видя Майк в красивия му тъмен костюм, призна пред себе си, че не бе виждала по-красив мъж в живота си. Този път мъжът, избран от баща й, поне изглеждаше добре. С Ричард не беше така.
Само един поглед й показа, че Майк няма да се стресне и обърка. Всъщност тя не бе сигурна, че му пука, че е облечена неподходящо. Усмихвайки се, той й подаде ръка.
— Не мога — започна Саманта. — Трябва да…
— Саманта, единадесет часът е. Ако се забавиш още малко, ще затворят магазините.
— Магазините — повтори тя ужасена и се опита да се измъкне, но той я държеше здраво.
— Не мога да отида на покупки облечена така.
Майк я огледа отгоре до долу, като че ли четеше надпис.
— Според мен изглеждаш чудесно. Обичам да те виждам в розово. Освен това можем да купим нови дрехи, ако искаш, разбира се.
Тя се дърпаше, но не можеше да се освободи.
— Трябва да се преоблека.
Той й хвърли един смразяващ поглед и каза адски спокойно.
— Щом не харесваш това, което си облякла, тогава защо го носиш?
Не му отговори, понеже не можеше да му каже, че искаше да го накара да се откаже да излиза с нея. А нямаше особено желание да му казва каквото и да е, тъй като, изглежда, облеклото й не му направи никакво впечатление.