Чувствайки се като наказано дете, тя го последва навън с наведена глава. Не би излизала по-далеч от Лексингтън Авеню, сега вървяха към Медисън Авеню, а след това продължиха към Пето. Колкото повече наближаваха Пето Авеню, толкова повече Саманта се притесняваше за отвратителните си дрехи. В списанията можеше да се видят модели, облечени в блестящи дрехи, и обикновеният човек от средните щати се чудеше кой би носил подобни неща. Повечето американци се обличаха спортно в светли цветове и изглеждаха, сякаш прекарват живота си, катерейки се по планините или участвайки в маратони. Но в Ню Йорк мъжете и жените, особено жените, изглеждаха, поне за нея, сякаш току-що се излезли от някое модно ревю.
Докато вървеше до Майк, хванала го здраво за ръката, Саманта болезнено усещаше отношението на жените наоколо. Косите им измити сякаш с приказен нектар, ноктите им бяха перфектно изрязани, сякаш не бяха пипвали домакинска работа, а дрехите им бяха божествени.
Един от недостатъците на нюйоркските жени е техният снобизъм. Повече от тях поглеждаха Саманта със съжаление, виждайки как е облечена, а някои дори се подсмихваха по начин, който накара Саманта да се притисне до Майк, сякаш за да се защити. Когато тя се притисна до него, той се обърна към нея, погледна я, погали ръката й и й се усмихна, сякаш не разбираше какво става между жената, хванала го под ръка, и другите жени на улицата. Саманта си помисли, че би било чудесно, ако го разбере.
Когато стигнаха Пето Авеню й се прииска да се завре в някоя дупка. Изглежда, Майк я водеше на точно определено място, защото минаха бързо край няколко магазина с красиви дрехи на витрините. Минаха край Tiffani’s, Gucci, Christian Dior, Mark Cross. След време Саманта спря да разглежда витрините, защото, колкото повече ги гледаше, толкова по-зле се чувстваше.
Стигнаха до голям магазин с тъмносин навес на Петнадесета улица и за неин ужас, Майк се отправи към въртящите се врати. Саманта се отдръпна от него. Първо, въртящите врати я стреснаха — явно нямаше да се справи. Веднъж трябваше да се завърти три пъти през такива врати, преди да успее да излезе. Второ, от надписа на входа видя, че това е Saks. Не можеше да си позволи да влезе в един световноизвестен магазин с износени дрехи.
Майк мина през вратите, откри, че тя не е с него, върна се, завъртя се, протегна ръка и я притегли. После я измъкна точно навреме.
Когато влязоха вътре, Саманта се вкамени. Стоя така известно време объркана от това, което видя. За всеки, който е прекарал четири години в град като Санта Фе, Saks бе земен рай. Липсваха стоките с нарисувани по тях виещи койоти, нито дрехи, направени от платове, тип одеяло Панделтън. Продавачите не бяха облечени в дрехи от мексикански памучни платове, а наоколо бе пълно с купища тюркоазени и сребърни накити. Хората се движеха по-бързо от напекъл се на слънцето гущер и носеха обувки, които нямаха нищо общо с каубойските. Но най-хубавото бе, че нямаше нито един човек, облечен в дрехи с ресни.
— Харесва ли ти? — попита Майк. Наблюдаваше лицето й, което изразяваше страхопочитанието й, когато гледаше блестящите чанти на Judith Lieber на щанда пред нея.
Тя успя само да го погледне. Бе твърде впечатлена, за да говори.
— Какво ще кажеш да направим някои покупки? — той едва се сдържаше да не се засмее, когато зададе този реторичен въпрос. — Мисля, че асансьорът е тук отзад.
Саманта се измъкна от транса, в който бе изпаднала, и си даде сметка, че жените наоколо я оглеждаха. Знаеше много добре, че се е провалила във всяко едно отношение. Вероятно би могла да се прибере, да се преоблече и пак да се върне тук. С парите, които бе спестила, би могла да си позволи да си купи нова рокля. Но знаеше, че няма рокля, която да е на нивото на модерните дрехи, които носеха жените в този красив магазин.
— Не мога да пазарувам облечена така — прошепна тя.
От погледа му разбра, че не му е ясно какво иска да каже. Понякога й се струваше, че мъжете и жените говорят на толкова различни езици, колкото различни са английският и китайският. Как би могла да обясни на един мъж, че продавачите няма да се занимават с жена, която изглежда, сякаш се нуждае от техните стоки?
— Изглеждаш великолепно — каза Майк и я повлече към задната врата.
Млади, красиви, стройни жени предлагаха на клиентите мостри от парфюми, но когато видяха Саманта с нейната плътно дръпната назад коса, с отблъскващия, стар костюм, не й предложиха нищо. Всички жени поглеждаха първо Майк, после Саманта, а след това отново Майк с изражение на лицето, което казваше: „Как може един такъв великолепен мъж като теб да се движи е такава жена?“
Когато Майк буквално я натика в асансьора, Саманта почти се скри зад него, стараейки се никой да не я забележи.