Майк слезе на деветия етаж, дърпайки я след себе си и я поведе през детския отдел.
— Къде ме водиш? — попита тя, опитвайки се да измъкне от хватката му.
— Да се видим с една моя приятелка. Не точно приятелка, повече братовчедка.
Минаха край офисите и стигнаха до една остъклена стая. Зад едно бюро седеше красива млада жена, която не бе толкова красива, колкото впечатляваща. Косата й изглеждаше, сякаш никога не е била разрошвана, дрехите й явно бяха шити специално за нея. Видът й накара Саманта да поиска да се скрие, за да не я види.
Когато жената видя Майк, се усмихна и стана. Но Майк остана сериозен. Застана мирно, чукна токове, взе ръката й и я целуна.
— Ваше кралско височество — каза той с глас на придворен компаньон.
Оглеждайки се нервно, жената каза.
— Майк, престани.
Майк се усмихна, прегърна я и завъртя, имитирайки Фред Астер, и я целуна по врата.
— Така по-добре ли е? — попита, като я остави на земята.
— Много по-добре — отвърна тя, изчервявайки се, опитвайки се да изглежда ядосана, но бе явно очарована от него. Измъкна се от прегръдката му.
— Как сте у вас? — попита Майк, усмихвайки се, сякаш бе много доволен от себе си.
— Всички сме добре. Щеше да го разбереш, ако бе решил да ни посетиш. Майк, колкото и да съм щастлива, че ме посети, имам работа. Какво мога да направя за теб?
— Помогни ни с покупките — той измъкна Саманта от скривалището й и я представи като нещо, което трябва да се поправи, като часовник или по-точно като хранещ се с катерички въоръжен селяк.
Жената погледна въпросително Майк, отчитайки начина, по който той държеше Саманта.
Саманта се опита да обясни.
— Не е точно така, както изглежда. Той ми е настойник — още щом изрече тези думи, усети колко тъпо прозвучаха и че развали всичко с обаждането си.
— Като Тинкърбел — каза усмихнат Майк.
— По-скоро като капитан Хук — бързо реагира Саманта.
Жената се разсмя и тръгна към нея с протегната ръка.
— Виждам, че го усещате. Казвам се Виктория Монтгомъри и с Майк сме братовчеди — огледа Саманта с професионално око, оцени лицето, фигурата й и отвратителните й дрехи. — Какво мога да направя за вас?
Саманта се усмихна изкривено и опитвайки се да поправи грешката си, каза.
— Направете ме да изглеждам като тези жени на улицата.
С усмивка на пълно разбиране Вики отвърна.
— Мисля, че имам нещо предвид — обърна се към Майк. — Искаш ли да се срещнем след около три часа?
— В никакъв случай — отвърна той. — Ще бъда с вас през цялото време. Ако оставя на нея сама да избира, ще се облече като Ребека от Сънбрук Фарм. Ще можеш ли да я оправиш?
Думите му накараха Саманта да се чувства като кола, чиято трансмисия се е разбила и не знаеше дали ще успеят да я оправят или не. След като погледна Саманта, чието лице бе придобило същия цвят като окаяния й костюм, Вики се обърна към братовчед си.
— Майк, изглежда, използваш повече мускулите си, отколкото мозъка си. Дръж се културно.
В гласа й имаше и авторитетност, но и раздразнение от държането на братовчед й.
Саманта се усмихна с благодарност на Вики, обърна се и тръгна към асансьора. Вече се чувстваше по-добре.
— Колко? — прошепна Вики на Майк, когато Саманта се отдалечи.
— Няма значение — той повдигна рамене.
Вики го погледна, повдигайки вежди.
— Кристиан Диор или Лиз Клейборн?
— Предполагам, че това означава скъпо или евтино. Искам да има от двете. Всичко. Но моля те, не й позволявай да види цените и изпрати сметката на мен — той се замисли за миг. — И обувки, всичко което носи една жена.
— А косата? — Вики погледна братовчед си. Знаеше, че той можеше да си позволи да купи каквото поиска, но също така знаеше, че не харчи парите си безразборно.
Майк гледаше умоляващо Вики. Беше му омръзнало да гледа хубавата коса на Саманта събрана отзад, стегната в грозна опашка.
— Знаеш ли — каза той замислено. — Мисля, че когато е пусната, косата й е къдрава.
— Не знаеш ли със сигурност? — попита дяволито Вики, опитвайки се да разбере какво означава тази жена за него.
— Все още не — каза той поверително и намигна на красивата си братовчедка.
Саманта не бе прекарвала така божествено нито един ден от живота си, както днес в Saks. Като дете ходеше с майка си на покупки и й беше много интересно, но след смъртта на майка й нямаше много време, нито пък влечение да се облича в нови дрехи. След като се омъжи и отиде в Санта Фе, нямаше нито пари, нито желание да купува дрехи.
Но дори и когато беше с майка се, не се бе чувствала толкова добре както днес. Вкусът на Вики за дрехите и съответните им аксесоари беше безупречен, а тактичността й и умението да насочва Саманта към най-добрите за нея дрехи бе нещо, което човек трябва да преживее, за да повярва, че съществува. Отначало Саманта наслуки и колебливо избра някои нови костюми от щандовете, но след като ги облече и се огледа в тройните огледала, откри, че изглежда по същия начин — отегчително. Тогава Вики, много тактично, сладко и между другото, я попита дали ще й позволи да избере някои неща. Саманта, разбира се, се съгласи. Коя жена не би желала елегантна и изглеждаща великолепно жена като Виктория да й помогне да избере дрехи?