За да й донесе дрехи от други етажи освен от отдела за модно облекло на третия, Вики прибягна до услугите на две продавачки, като им каза какво й трябва и къде да го намерят. Жените донесоха кутии с дантелено бельо, нощници, дори обувки, чанти, ръкавици, трикотаж от първия етаж.
Когато пробваше една чудесна рокля на Carolyn Roehme, разбра, че Майк одобряваше и бельото й.
— Този цвят не е за нея — чу го да казва. — Не, не черно. Искам бяла нощница — чу го да казва два пъти.
Усети как лицето й почервенява, тъй като си спомни, че й бе казал, че не може да се контролира при вида на нещо бяло и дантели.
— Имате ли сини нощници? — попита тя Вики.
Вики се усмихна и след миг една приятна синя нощница бе донесена.
— Майк не я харесва — каза Вики.
— Добре — отвърна Саманта. — Ще взема две.
Саманта накупи доста неща. За около четири часа тя купи огромен брой костюми, обувки, рокли и други дрехи, които й харесаха и само няколко, от които щяха да отидат на нейна сметка.
— Това ще е твърде скъпо — каза тя на Вики. — Сигурно неколкостотин долара.
Вики бе с гръб към Саманта, затова тя не я видя как повдигна вежди. Неколкостотин? Вики разбра, че Майк е бил прав. Бе й казал, че Саманта не може да си представи, че само една рокля може да струва седемстотин долара, така че цената на всички стоки трябваше да се маха, преди тя да ги пробва. Снемането на етикетите доста изтормози Вики и асистентките й, но парите, които Майк похарчи, си струваха тормоза. А Саманта, понеже имаше усет за качеството, бе похарчила няколко хиляди. Ако й бяха показали два чифта обувки — едните шестстотин, другите двеста и петдесет долара, тя без съмнение би избрала по-скъпите.
Вики се изправи и погледна Саманта.
— Чакат те в козметичния салон.
Саманта се зачуди какво ли ще каже Майк за косата й. Надяваше се да не е от мъжете, които казват.
— Отрежете четвърт инч, не повече.
Когато ставаше дума за женската коса, баща й и съпругът й смятаха, че тя трябва да се носи само по един начин — жената трябва да може да седи на косата си.
Готова за наближаващия спор, Саманта реши, че трябва да се пребори да направи косата си така, както тя иска, но още преди да опита, знаеше, че е обречена на неуспех. Майк влезе в салона, без да се стресне от крещящата женственост наоколо — дори намигна на една жена, чиято коса бе покрита с навити парчета алуминиево фолио. Веднага започна да обяснява на фризьорката как иска да бъде подстригана Саманта.
— Искам къдриците й да изпъкват — каза той. — Не искам прическа, която да я кара да използва лак за коса. Не понасям твърди кичури коса, които да дращят лицето на мъжа.
— Ще си направя каквато прическа пожелая — каза Саманта.
И Майк, и фризьорката се обърнаха към нея с празни погледи, сякаш бяха изненадани и въобще не се интересуваха от мнението й. Такъв бе принципът: ставаше това, което кажеше Майк, нямаше значение какво иска тя.
Докато й правеха маникюра, фризьорката отряза доста от косата й, подстригвайки я на пластове с различна дължина. С всеки кичур, който падаше, Саманта се чувстваше по-лека и по-млада. Още преди да заработи сешоара, тя виждаше къдриците около лицето си. Когато бе напълно готова, тя разтърси глава и се засмя.
Майк бе до нея, гледайки я в огледалото.
— Не мислех, че можеш да бъдеш по-красива, но ти си — каза нежно, карайки Саманта да се изчерви.
Хвана я под ръка и я заведе на друг стол, където й предадоха урок по гримиране и й дадоха малка чанта с козметика. Сигурно би била шокирана, ако разбереше, че само козметиката струва над триста долара.
Бе вече късно следобед, когато Саманта, облечена в черен костюм на Christian LaCroix, с къса, къдрава коса, идеално гримирана, напусна Saks, хванала Майк подръка. Този път, когато минаваха покрай щандовете с козметика, много от стройните, млади жени се втурнаха към тях да й предлагат мостри от парфюмите, но тя ги отпрати. Майк спря пред щанда на Lancome и въпреки неискрените протести на Саманта й купи Tresor, плащайки в брой.
Като държеше здраво малката торбичка с парфюма, сякаш бе нещо много ценно, тя погледна Майк.
— Благодаря ти — каза. — Благодаря ти за днес.
Той се усмихна. Усмивка на гордост и удоволствие.
— Искаш ли да хапнеш нещо?
— Да — отвърна тя. — Умирам от глад.
Излязоха от магазина хванати подръка. Саманта забеляза, че Майк бе също толкова горд, че го виждат с нея, както и когато носеше стария си костюм. Наистина не го интересуваше как е облечена.
ГЛАВА 7
Докато се прибираха, Саманта непрекъснато попипваше косата си, усещайки къдриците около лицето си.