— Харесва ли ти? — попита Майк и тя кимна.
Не се интересуваше много от косата си, но вървеше изправена и правеше по-широки крачки отколкото когато тръгнаха към магазина. Майк малко съжаляваше, че тя вече не се притиска до него, но бе доволен да я види усмихната, щастлива и толкова красива.
Когато наближиха къщата, тя първа видя жените на стълбите. Бяха четири и не бе трудно да се разбере, че са от тези, които майка й наричаше „приятни“ момичета. Дрехите им бяха твърде тесни, твърде къси, бяха твърде ярко гримирани и очите и устните им изпъкваха твърде много. Две от тях пушеха, а другите седяха на железния парапет и нито една не се и опитваше да придърпа полата си надолу, за да прикрие голотата си.
— Мисля, че имаш гости — Саманта усети, че се мръщи, тъй като възнамеряваше да си поръча храна от деликатесния магазин и да седне на прохлада в градината, но сега трябваше да се качи в стаята на баща си.
Майк забеляза реакцията й и взе ръката й.
— Ще бъдеш моя домакиня.
— Не мога… — започна тя, защото не желаеше да се обвързва с този мъж повече, отколкото беше.
— Това е просто Дафни с някои от момичетата, които искат да ги нахраня. Ще си тръгнат, преди да се мръкне.
— О! — каза тя меко. — Те работят през нощта? — опита се да говори изискано и спокойно, сякаш не бе шокирана от дрехите и маниерите на тези крещящо облечени жени.
— Те са стриптизьорки.
— О! — каза Саманта, отдъхвайки си, че не са това, което си помисли отначало.
Усети, че една от жените я наблюдава с много по-голям интерес отколкото останалите три, и разбра, че това е Дафни. Жената стана. Беше висока около шест фута. Може би без грим лицето й би било красиво, но в момента бе много трудно да се съди за красотата на лицето. А тялото й бе направо подлудяващо.
— Това ли е Дафни?
— Цялата — отвърна Майк, гледайки я внимателно с надеждата да открие поне малък знак на ревност.
Навеждайки се към него, тя прошепна.
— Някои части от тялото й не са ли преувеличени?
— Доколкото знам, цялата е фалшива — отвърна той с ентусиазъм. — Нещо е увеличено, друго — допълнено, трето — махнато от едно място и добавено на друго. Когато я докоснеш, всички балони, които е поставила под кожата си, се извиват под невероятни ъгли — колкото и внимателно да я наблюдаваше, не забелязваше дори и намек за ревност.
— Дафни… екзотична танцьорка ли е?
— Не. Тя е най-обикновена стриптизьорка от старите градински забави. В нея няма нищо екзотично.
Майк спря, обърна се към Саманта и сложи ръце на раменете й.
— Сам, момичето ми, ти не трябва да се срещаш с тези жени и разбирам много добре, че не искаш. Мога да ги отпратя, а ние двамата да отидем някъде и да вечеряме спокойно. Ще те заведа в La Cirque.
— Как можа да кажеш такава глупост? — отвърна тя остро, усетила, че той не разбира, че го разпитва от просто любопитство. Изглежда я мислеше за пуритан — сноб, който не би седнал на една маса със стриптизьорка. — Разбира се, че искам да се запозная с тях. И би ли бил така любезен да престанеш да ме докосваш? — отдръпна се от него и тръгна напред. В следващата минута се представяше на жените, които я гледаха уморено.
Дафни слезе по стълбите.
— Вие ли сте… наемателката на Майк? — попита тя.
Когато осъзна какво я пита жената, Саманта разбра защо жените я гледаха по този начин.
— Негова наемателка и нищо повече — отвърна тя, натъртвайки на всяка дума. Виждайки ясните усмивки на облекчение по лицата на жените, разбра, че те смятаха Майк за своя собственост, а нея — за натрапница.
Майк отключи и след миг влязоха в къщата и се разпръснаха из нея. Пуснаха стереоуредбата, отидоха в кухнята и започнаха да вадят чинии, а едната вдигна телефона и поръча храна, достатъчна за една дузина хора. Друга каза на Майк, че имала нов номер в клуба и поиска мнението му за танца, но той отклони предложението й за друга среща. Саманта бе любопитна да разбере какво всъщност правят стриптизьорките, но не можеше да си позволи да помоли жената да изиграе номера си само заради нея.
Храната пристигна и преди да се усети, Саманта влезе в ролята на домашна прислужница. През останалата част от вечерта беше почти през цялото време в кухнята, слагаше храна в чиниите, наливаше бира в стъклените чаши и носеше подносите в градината.
Майк я хвана веднъж, когато влизаше в градината, прегърна я, като притисна гърба й до себе си, а силните му ръце бяха обвили кръста й. Ухапа я по ухото.
— Пусни ме! — изсъска тя. Ръцете й бяха заети с подноса и не можеше да го ръгне в ребрата с лакът, както й се искаше.
— Бих искал да те държа така вечно — каза той в ухото й, гъделичкайки я.