— Ти си пиян — извъртя се рязко, за да се освободи от него, обърна се и го погледна сурово, което не му попречи да се засмее. Когато се върна в кухнята, Дафни стоеше да стъклените врати и ги гледаше.
— Ти не си влюбена в него — каза равно Дафни.
Саманта бе изненадана.
— Не, не съм. Това странно ли е? — погледна трите жени в градината, които се редуваха да танцуват с Майк. — Изглежда, има достатъчно жени, влюбени в него.
Дафни се усмихна.
— Така е. Лесно е да се влюбиш в него. Той е сладък, великолепен и приятен на външен вид. А и се грижи за ранените птички.
Саманта спря за миг, после остави купата със салата на масата.
— Ранени птички?
— Да — отвърна Дафни. — Като скаут, предполагам, въпреки че не съм срещала такъв досега. Майк обича да спасява хората.
— И какво прави, като ги спаси?
Дафни се усмихна.
— Отървава се от тях по най-бързия начин — кимна към жените в градината. Всяка една гледаше Майк с възхищение. — Погледни ги. Всяка си мисли, че ще може да го хване. Но знаеш ли какво? Следващата година по това време нито една от тях няма дори да бъде поканена в тази къща. Погледни ме, познавам Майк от две години, виждала съм жени да идват и си отиват и всички го гледаха по този начин, но доколкото знам, нито една не е спала с него.
— Но ти все още си тук.
Дафни взе купата, която Саманта бе напълнила.
— Но аз никога не съм била влюбена в него — погледна Саманта, сякаш искаше да я предпази. — Внимавай, скъпа, Майк е разбивач на сърца, истински разбивач на сърца.
След този разговор Саманта остана за известно време сама в кухнята. Той бе толкова красив, че понякога й бе трудно да мисли, когато е около нея. През целия ден, докато й говореше, тя се интересуваше само от това как се движат устните му.
Майк се приближи до нея.
— Гледаш ме странно. Искаш ли да им кажа да си тръгват?
Тя му се усмихна студено.
— Не, моля те, недей — обърна се. — Доста се уморих и мисля да си лягам.
Майк застана до нея, наведе се, гледайки я напрегнато. После я хвана за брадичката и я накара да го погледне.
— Нещо те тревожи. Да не би Дафни да ти е разказала нещо? Не ти е разказала някои от нейните истории за нейните мъже, нали? Мога да ти кажа, че Дафни има много странен поглед върху живота.
— Не — излъга Саманта и се отдръпна. — Днес бе доста дълъг ден и искам да си легна.
Майк я погледна. Без да помръдне, без да я докосва, на лицето му се изписа такава топлина, такова желание, че Саманта усети как цялата се стопля.
— Аз също искам да си легна — каза той меко.
Тя се отдръпна от него.
Лицето му рязко се промени от желание в гняв.
— Кой е потиснал женското в теб, Саманта — каза той така, че името й прозвуча като символ на самодоволство.
Това накара Саманта да се разсмее и изкушението, което почувства преди миг, изчезна.
— Мъжете сте толкова предсказуеми — каза тя. — Независимо дали сте висшисти или работите в бензиностанция сте едни и същи. Защото не искам да легна с теб, ти започваш да мислиш, че съм фригидна, жертва на кръвосмешение или пък ми се е случило нещо ужасно. За твое сведение, мистър Тагърт, никой не е потискал женското у мен. Но с твоите постоянни опипвания и вулгарни намеци си на път да го сториш. Защо не накараш някоя от тези жени навън да легне с теб? — тя кимна към жените навън. — Или желаеш само жени, които ти казват „не“? Предизвикателството ли те интересува? Когато добавяш по някоя нова жена към списъка на тези, с които си спал, дали жените, които са ти повтаряли „не“, получават по една звездичка до резката?
Майк я гледаше объркано.
— Какво, по дяволите, те кара да имаш такова лошо мнение за мен?
Саманта се обърна. Знаеше, че не е искрена, тъй като той бе толкова мил с нея през целия ден. Бе отделил толкова много време за нея през този ден, повече, отколкото всеки друг човек в живота й, откакто майка й почина. А сега тя му говореше ужасни неща само защото той флиртуваше с нея. Но не трябваше ли мъжете да правят точно това — да опитват?
Може би именно добротата му и постоянното му внимание я тревожеха. Може би тя не желаеше никой повече да й обръща внимание.
— Извинявай — каза тя. — Благодаря ти за днес, за това, че ме заведе в магазина, че ме представи на братовчедка си, че…
— Не ми трябват проклетите ти благодарности — каза той гневно, обърна се и излезе.
Саманта остана за миг на мястото си, после се качи в апартамента. Съблече се бавно, като внимателно закачи новия си костюм, и за миг се облегна на вратата на гардероба. Понякога й се искаше да може да седне и да поплаче, като другите жени, но колкото и да го желаеше, знаеше, че сълзите няма да се появят.